Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Вечната нощ [bg]
Вечната нощ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Вечната нощ [bg]

Электронная книга - «Вечната нощ [bg]». Краткое содержание книги:

ВЕЧНАТА НОЩ зловещият край на трилогията Напаст, най-добре продаваната книга в класацията на в. „Сънди Таймс“. Над земята се спуска ядрена зима. Целият свят потъва в мрак. Слънцето грее само по два часа на ден. Съвършената среда за вампирите. Те победиха. Настъ­пи тяхното време. Почти всички мъже, жени и деца са роби в огромни лагери из целия свят. Те биват отглеж­дани като добитък и употребя­вани за извратената наслада на господарската раса. Почти всички. Но не всич­ки. Някъде се крият и опитват да оцелеят обединени в мрежа, отчаяни, ала свободни човешки същества. Те продължават при- видно безсмислената съпротива. Обикновени хора, без други възможности - сред тях са док­тор Ефраим Гудуедър, който търси сина си Зак, опитният унищожител на вредители Васи­лий и бившият гангстер Гюс. Трябва им чудо, за да се осво­бодят. Трябва им божествена на­меса. Но Спасението се оказва порочна игра - в нея хората са пионки в битката между Добро­то и Злото. И на каква цена... ? Авторите благодарят на доктор Сет Ричардсън от Чикагския университет за помощта му по ВЪПРОСИТЕ НА МЕСОПОТАМСКИТЕ И БИБЛЕЙСКИТЕ ПРЕДАНИЯ.
„Завладяваща и ужасяваща.“ Джеймс Ролинс
„Великолепно бягство от действителността.“ в. Таймс
„Тук дарбата на дел Торо да създава фантастични и мрачни герои сияе. Книга, която вълнува и не можете да оставите.“ Сп. Метро
„Страхотно четиво.“ в. Сън
„Отлично изпипана... увлекателна, забавна.“ Сп. Емпайър
„Огън и жупел - добър фон на развръзката в третия и последен том.“ в. Файнейшъл Таймс
1 ... 120 121 122 123 124 125 126 127 128 ... 153
Перейти на страницу:

Еф върна мислите си към видението... как намери книгата вър­ху леглото, което беше навън, на открито...

Грееше дневна светлина...

Еф приближи вратата. Отвори я, пристъпи на паркинга отвън и вдигна поглед към парцаливите облаци, които вече почваха да затъмняват бледия диск на слънцето.

Фет и Нора го последваха в слабата виделина, а господин Ку­инлан, Крийм и Гюс останаха на прага.

Еф, съсредоточен върху книгата, не ги забеляза. Слънчева свет­лина. Дори и вампирите някак да успееха да преодолеят среброто по книгата, никога нямаше да могат да я прочетат на естествена светлина заради убийствените за техния вирус свойства на ултра­виолетовите лъчи.

Отвори книгата и я наклони към гаснещото слънце, подобно на лице, което се къпе в последните топли лъчи на деня. Древни­те страници придобиха нов живот. Еф отлисти до първата илюс­трация. Втъканите сребърни нишки проблеснаха и се появи нов образ.

Бързо заразглежда нататък. Зад думите се появяваха нови думи, написани сякаш със симпатично мастило. Водните знаци проме­няха илюстрациите. Върху страниците изписани само с текст се появиха сложни изображения. Нов слой мастило реагира на ул­травиолетовата светлина...

Гледана под пряка слънчева светлина, голямата плетеница съ­държаше изящното изображение на архангела - съвършено сре­бърно на фона на стария пергамент.

Латинският текст съвсем не се превеждаше сам по магичен начин като във видението, но общият смисъл ставаше ясен. По- показателна беше новопоявилата се диаграма във формата на зна­ка за биологична опасност: вътре в цветето имаше точки, които бяха подредени като точки върху географска карта.

На друга страница пък определени букви бяха подчертани и, прочетени заедно, образуваха странната, ала позната дума:

AHS U DAGU-WAH.

Еф четеше бързо, прозренията като че проникваха в ума му през очите. Най-сетне мъждивото слънце изчезна, а с него изчез­наха и промените в книгата. Остана още много за четене и науча­ване. Но видяното засега бе достатъчно. Ръцете му продължаваха да треперят. Occido Lumen му бе показала пътя.

* * *

Еф мина край Фет и Нора и влезе вътре. Не бе нито облекчен, нито тържествуващ. Само трептеше като камертон.

Срещна погледа на господин Куинлан, който прочете всичко по лицето му.

- Слънчевата светлина. Разбира се.

Другите разбраха, че нещо е станало. Без Гюс, който си остава­ше скептично настроен.

- Е? - продума Нора.

- Вече съм готов.

- Готов за какво? За тръгване ли? - уточни Фет.

- Трябва ми карта - обърна се Еф към Нора.

Тя се завтече към един от офисите. Чуха как отваря и затваря с трясък чекмеджета.

Еф просто си стоеше, все едно се възстановява след токов удар.

- Важна беше слънчевата светлина - каза той накрая. - Да се прочете книгата на естествена слънчева светлина. Сякаш стра­ниците се разкриха пред мен. Видях всичко... по-точно, щях да го видя, ако разполагах с повече време. Индианското име на това място е било „Изгорената земя“. Обаче думата за „изгорен“ е съ­щата като думата за „черен“.

- Obscura. Тъмна.

- Чернобил, проваленият опит, симулацията - намеси се Фет. - Древните са се успокоили след този случай, понеже „Чернобил“ ще рече „черна пръст“[20]. А когато бях в Исландия, видях екип на Стоунхарт, който правеше разкопки в една геологически активна зона, с гейзери, недалеч от Рейкявик. Мястото се нарича Черното езеро.

- Но в книгата не са посочени координати.

- Защото се е намирало под водата - отговори Еф. - Когато останките на Озриил били разпръснати, това място е било под водата. Господаря се е появил стотици години по-късно.

- Най-младият. Последният.

С победоносен вик Нора влетя със сноп грамадни топограф­ски карти на североизточната част на Съединените щати и един пътен атлас с целофанова обложка.

Еф разгърна картата на щата Ню Йорк. На нея беше изобразе­на и южната част на Онтарио, в Канада.

- Езерото Онтарио - посочи той. - Пада се малко на изток от нас.

В реката Сейнт Лорънс, източно от остров Улф, имаше мно­жество малки островчета, повечето безименни. Архипелагът се наричаше „Хилядата острова.“

- Там е. Един от тези острови. Точно срещу брега на щата Ню Йорк - продължи Еф.

- Мястото на погребението? - попита Фет.

вернуться

20

Тук Фет греши - Чернобил (укр. „чорнобил“) не означава „черна пръст“, а „черно биле“ сиреч пелин. Пелинът се споменава в книгата Откровение, 8:10-11. „Затръби и Третият ангел, и от небето падна голяма звезда, горяща като светило, и падна върху третата част на реките и върху водните извори; и името на тая звезда е пелин, и много човеци умряха от водите, понеже се бяха вгорчили.“ (Бел. прев.)

1 ... 120 121 122 123 124 125 126 127 128 ... 153
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)