Вечната нощ [bg]

- Коли! - изкрещя Гюс.

Еф чу шума от приближаващите автомобили. Нямаше фарове. Колите просто излизаха от тъмнината, изпод надлеза, и спираха.

- Фет, искаш ли... ?

- Просто ги отблъсни!

Фет работеше здраво и се мъчеше да не вдишва отровните из­парения.

Нора включи фаровете и на двата автомобила и освети терена в източна и в западна посока.

На изток, срещу магистралата, вампирите се трупаха на края на осветения участък и очите им отразяваха фаровете като чер­вени стъкълца.

На запад, по магистралата, имаше два вана, от които слиза­ха множество създания. Местните вампири бяха призовани на служба.

- Фет? - обади се Еф.

- Ела. Вкарай в другия резервоар - отвърна Фет, без да спира да изпомпва. Еф измъкна маркуча от почти пълния резервоар на джипа и бързо го вкара в експлоръра. По настилката плисна го­риво.

В същия миг чу стъпки. Трябваше малко време, за да разбере откъде идват. Отгоре, от навеса, точно над тях. Вампирите ги об­кръжаваха и затягаха обръча.

Гюс поде стрелба по камионитепомете един-два вампира, но не нанесе истински загуби.

- Махай се от резервоара! - извика Фет. - Не искам искри на­около!

Господин Куинлан се върна от банкета на пътя и застана до Еф и автомобилите. Родения смяташе защитата на Еф за своя отго­ворност.

- Ето ги! - съобщи Нора.

Вампирите заприиждаха. Действията им бяха координирани; най-напред четирима се захванаха с Гюс, като от всяка страна го нападнаха по двама. Той простреля едната двойка и я накълца, после се извърна и повали и другите двама, но едва му се удаде да действа навреме.

Докато той бе зает, няколко тъмни фигури успяха да се откъс­нат от близките парцели и затичаха към колата.

Гюс се обърна, стреля срещу тях, осакати няколко, но трябва­ше да се обърне на другата страна, понеже към него идваха още.

Господин Куинлан се стрелна напред невероятно пъргаво, пресрещна трима настъпващи стригои, хвана гърлата им с ръце и пречупи вратовете им.

Бам! Малък вампир - някогашно дете - скочи на покрива на колата от навеса. Нора замахна към него, малкият вампир изсъс­ка, шмугна се назад и джипът леко се заклати. Еф се втурна пред фаровете към другата страна на джипа, за да съсече дребния зло­дей. Но него го нямаше.

- Не е тук! - извика Еф.

- И тук го няма! - отвърна му Нора.

Еф й отвърна:

- Отдолу!

Тя се наведе и размаха меча си под шасито на автомобила; дъл­жината му бе такава, че принуди детето да отиде право при Еф. Той удари ниско по десния му крак и преряза ахилесовото сухо­жилие. Вместо да се оттегли, осакатеният вампир излезе изпод колата и се нахвърли право върху Гудуедър. Мечът на доктора го пресрещна във въздуха и съсече зажаднелия за кръв стригос. Еф усети напрежението повече от всякога. Усети как мускулите му изтръпват и се свиват. Светкавична болка го прониза от лакътя до кръста. Ръката му се схвана. Знаеше какво е това - бе недохранен, може би направо гладуваше. Ядеше малко и не каквото трябва - никакви минерали, никакви електролити, нервните му окончания бяха силно възпалени. Вече не го биваше за боец. Падна на земята и изпусна меча си. Чувстваше се на милион години.