![Вечната нощ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/6/5/vechnata-noshch-bg-download.jpg)
Вечната нощ [bg]
- Автор: Торо Гильермо Дель, Хоган Чак
- Серия: Напаст #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Студио Арт Лайн
- ISBN: 9789542908456
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вечната нощ [bg]». Краткое содержание книги:
„Завладяваща и ужасяваща.“ Джеймс Ролинс
„Великолепно бягство от действителността.“ в. Таймс
„Тук дарбата на дел Торо да създава фантастични и мрачни герои сияе. Книга, която вълнува и не можете да оставите.“ Сп. Метро
„Страхотно четиво.“ в. Сън
„Отлично изпипана... увлекателна, забавна.“ Сп. Емпайър
„Огън и жупел - добър фон на развръзката в третия и последен том.“ в. Файнейшъл Таймс
- Не знам как се нарича днес. Индианското название на острова е било Ahsudagu-wah. В приблизителен превод от езика онондага това означава „Тъмно място“ или „Черно място“.
Фет взе атласа изпод ръцете на Еф и отвори на Ню Джърси.
- Как ще намерим острова? - попита Нора.
- Формата му е горе-долу като знака за биологична заплаха, като трилистна детелина - уточни Еф.
Фет бързо начерта трасето - през Ню Джърси, Пенсилвания и после отново на север към северната част на щата Ню Йорк. Откъсна съответните страници от атласа и съобщи:
- Междущатска Осемдесет Запад и Осемдесет и едно Север и се оказваме право на реката Сейнт Лорънс.
- За колко време?
- Пътят е около триста мили. Можем да се справим за пет или шест часа.
- Да, ако се движим само по магистралите - отвърна Нора. - Нещо ми подсказва, че няма да е толкова просто.
- Господаря ще разбере накъде сме се насочили и ще опита да ни пресече пътя - съгласи се Фет.
- Трябва да тръгваме - заключи Нора. - Преднината ни е ни- щожна.
Тя се обърна към Родения и подзе:
- Можеш ли да натовариш бомбата в...
Когато прекъсна насред въпроса, останалите се обърнаха тревожно. Господин Куинлан си стоеше до разопакованата бомба, ала Крийм не беше там.
Гюс се втурна към вратата.
- Какво, по... - и се върна при господин Куинлан. - Оставил си го да се измъкне, така ли? Аз го вкарах в тази работа и аз щях да го изкарам от нея.
- Вече не ни беше нужен. Но може да ни е от полза за едно.
Гюс зяпна.
- Как? Долното копеле не заслужава да живее.
- Ами ако го хванат? - намеси се Нора. - Той знае прекалено много.
- Знае точно колкото трябва. Доверете ми се.
- Колкото трябва ли?
- За да предизвика страх у Господаря.
Еф вече разбра. Видя го съвършено ясно, както преди малко видя символите в книгата.
- Господаря ще тръгне насам; това е сигурно. Ние трябва да го предизвикаме. Да го уплашим. Господаря твърди, че стои над всякакви емоции, обаче аз съм го виждал ядосан. Още от библейско време той е отмъстително същество. Когато управлява царството си хладнокръвно, тогава напълно се владее. Той е ефикасен, безпристрастен, всевиждащ. Но когато го предизвикаш директно, прави грешки. Действа прибързано. Спомнете си, че е бил обладан от жажда за кръв след падането на Содом и Гомор. Като маниакален убиец е погубил другия архангел. Загубил е контрол.
- Вие искате Господаря да намери Крийм, така ли?
- Ние искаме Господаря да знае, че разполагаме с бомбата и с детонатора. Че знаем къде се намира Черното място. Трябва да го накараме да се увлече. Сега ние сме в силната позиция. И е негов ред да действа отчаяно.
- Да се бои.
Тогава Гюс пристъпи към Еф. Застана близо, опита се да го разчете, както той разчете книгата. Искаше да го претегли и прецени. В ръцете си държеше кашонче с димки - част от изоставените от вампирите несмъртоносни оръжия. Гюс заговори:
- Значи сега трябва да пазим човека, който щеше да забие на всички ни нож в гърба. Не те разбирам. И не разбирам нищо от цялата история, особено това, че можеш да прочетеш книгата. Защо ти? Точно ти от всички нас.
- Не знам, Гюс. Но предполагам, че ще открия част от това - отвърна Еф откровено и честно.
Гюс не очакваше такъв безизкусен отговор. Погледна Еф в очите и видя човек, който е уплашен, но и приемащ; оставил се в ръцете на съдбата си, независимо от нейните поврати.
Гюс още не беше готов да преглътне, но със сигурност беше готов да се включи в последната част от пътешествието.
- Май всички ще открием.
- А Господаря най-много - додаде Фет.
Тъмното място
Гърлото беше погребано дълбоко под Атлантическия океан. Тинята около него стана черна и никога нищо не можеше да вирее или да се породи на това място.
Това стана на всички места, където бяха запратени останките на Озриил. Ангелската плът бе нетленна, но кръвта се процеди в земята и бавно се разпространи. Кръвта имаше своя воля; всяка капка се придвижваше сляпо и инстинктивно нагоре, пътуваше през почвата, скрита от слънцето, и търсеше гостоприемник. Така бяха родени кръвните червеи. Те съдържаха остатък от човешката кръв, който белязваше тъканта им и ги водеше по следата на потенциалния приемник. Ала те носеха и волята на първона- чалната плът. Волята на ръцете, на крилата, на гърлото...
Гърчещите се дребни тела на червеите изминаваха огромни разстояния. Много от червеите измряха. Безплодните емисари бяха изпечени от безмилостната горещина на земята или срещаха някое геологическо препятствие, което се оказваше невъзможно за преодоляване. Всички се отдалечаваха от родните си места; някои дори биваха премествани извън почвата от нищо неподозиращи насекоми или животни. Най-сетне намираха гостоприемник и се впиваха в плътта му като усърдни паразити, заравяха се дълбоко. В началото на патогена му трябваха седмици да се настани и да заграби волята и тъканта на жертвата си. Дори паразитите и вирусите се учат на принципа на пробата и грешката. И те наистина се научиха. По времето, когато се помещаваха в петото поредно човешко тяло, Древните започнаха да усъвършенстват изкуството на оцеляването и заместването. Разширяваха владенията си чрез заразяване и се учеха да играят по новите, земни, правила на играта.