Вечната нощ [bg]

Когато паразитът започна да овладява тялото на воина, той из­падна в треска за близо две седмици и напълно се обезводни. А щом настаняването завърши, Господаря намери убежище в тъм­ните пещери и хладната, успокояваща пръст. Господаря научи, че по причини, които не му бе дадено да разбира, почвата на място­то, където е превзел тялото на своя гостоприемник, му носи най- голямо спокойствие. Затова винаги взимаше със себе си по една бучка пръст, където и да ходеше. По това време червеите бяха завзели почти всеки орган от тялото на ирокеза, хранеха се и се множаха в неговата кръв. Кожата му стана опната и бледа и на нея се открояваха татуировките на неговото племе и гладните му очи, замъглени от мигателна ципа, която проблясваше ярко на лунна светлина. Няколко дни живя, без да се храни, докато най-сетне не се натъкна на неколцина ловци от племето мохаук.

Господаря все още не владееше отлично тялото, в което преби­ваваше, но жаждата му компенсираше лошите умения в боя. Вто­рото преминаване стана по-бързо - многобройните червеи вля­зоха в жертвите чрез влажното жило. Двама от ловците се биха храбро и с томахавките си тежко раниха обладания онондага. Ала накрая, когато това тяло падна, паразитите превзеха телата на мо- хаукските ловци и скоро глутницата се умножи. Господаря вече беше трима.

В течение на годините той стана по-умел и по-хитър, понеже имаше нужда да живее тайно и крадешком. Тамошната земя бе населявана от сурови воини, а местата, където Господаря можеше да се скрие, се свеждаха само до добре познати на ловците пеще­ри и пропасти. Господаря рядко сменяше тялото си - само ако непреодолимо пожелаеше положението или силата на някой гос- топриемник. И тъй през годините легендите за него се умножиха, той се прочу. Индианците алгонкин го наричаха вендиго.

Господаря жадуваше да се събере с Древните, по рождение усещаше тяхното съществуване и дори през морето чувстваше телепатичния им призив. Но всеки негов опит да прекоси теча­ща вода в човешкото си тяло се проваляха; той се вцепеняваше, независимо от силата си. Дали това нямаше връзка с мястото на разчленяването на Озриил? Дали не оставаше затворник между реките? Някаква тайна алхимия. Белег, оставен на челото му от ръката на Бога. Това правило беше едно от многото, които щеше да научи през годините.