Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]

— Пътищата тук съвсем не са безопасни, както лично се уверихме вчера — разтревожено каза Фойкс. — Лорд Арис със сигурност не би позволил на жена си да тръгне на път сега, без значение какви надежди храни маршезата.

— Мислиш ли, че е имал избор? Една носилка ли има във фургона, или две? Братята сигурно лежат един до друг като наръчи съчки! Демонът лесно може да го уреди — сигурно му е по-лесно, когато и двамата са в безсъзнание.

Ди Кабон се почеса по главата.

— Нейно е правото да потърси изцеление за лорд Арис. Той все пак й е съпруг.

— Илвин обаче не е — отсече Иста. — А и изцелението няма да помогне на Арис. Трябва да ги върнем. Фойкс, предупреди хората си да приготвят конете. Лис, увий коленете ми за езда, не искам раните да се отворят пак.

— Царина, пътищата са точно толкова опасни и за вас! — каза ди Кабон.

— Съгласна съм с теб, но Фойкс няма властта да заповядва на Катиларините слуги против волята й. А някой трябва да се справи и с демона й.

— Мисля, че аз бих могъл да опитам, царина — каза Фойкс и погледна крадешком ди Кабон.

— А би ли могъл едновременно с това да укротяваш една пищяща, ридаеща, обезумяла жена?

— Ами… — проточи той, притеснен от тази не особено приятна перспектива. — А вие ще можете ли?

— Мисля, че да. — „Всъщност мисля, че го чакам с нетърпение“.

— Ще… ъъъ… ще ви бъда изключително признателен, царина.

— Добре. Предупреди офицерите на Арис… Хм. — Тя присви очи. — Предполагам, че Арис не би искал тази история да се разчуе. Ди Кабон. Ако не се върнем до… колко, Фойкс? Два часа?

— Взели са четири коня и имат един час преднина… значи два или три часа.

— Ако не се върнем до три часа, кажи на главните му офицери какво сме направили и ги накарай да пратят хора след нас. — Иста се обърна към Фойкс. — Побързай. Ще се срещнем в двора при портата веднага щом оседлаят конете.

Той отдаде чест и излезе. Лис вече събличаше хубавата си рокля и изритваше пантофките. Иста избута протестиращия ди Кабон през вратата.

— Но аз трябва да тръгна с вас, царина! — извика свещеният. — А и Фойкс не бива да остава без надзор!

— Не. Трябваш ми тук. А ако танцуващата мечка на Фойкс се нуждае от намордник, аз по-добре знам как да го осигуря.

— Освен това си прекалено дебел и яздиш много бавно — долетя нетактичният глас на Лис, придружен от тропот на ботуши.

Ди Кабон се изчерви.

Иста сложи ръка на рамото му.

— Земята тук е суха и рядко се срещат канали. Ще ми спестиш още една тревога, ако останеш тук, на сигурно място.

Свещеният се изчерви още повече, но все пак кимна, макар и неохотно. Иста затвори вратата след него и се разбърза да приготви дрехите си за езда.