Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]

— Не… Много ми се спеше. — Изкриви лице, спомнила си неприятния сън. — Умората ме надви. Какво е станало?

— Призори лейди Катилара дошла с няколко слуги и отнесли лорд Илвин на носилка. Щели да го пренесат в храма, за да се помолят за здравето му и храмовите лечители да го прегледат, така казала.

— Храмовите лечители би трябвало да дойдат да го прегледат тук, в Порифорс, ако питате мен — притеснено рече Иста. — Лорд Арис с тях ли е отишъл?

— Никой не знае къде е маршът. Разбрах за случилото се, когато един от офицерите му дойде да ме пита дали аз не съм го виждал.

— С Арис се видяхме снощи. Дойде да поговорим, в двора, около полунощ. Лис беше с мен.

Девойката кимна. Явно се беше събудила преди Иста, защото беше облечена, а един поднос с чай и топъл хляб чакаше на масата — но не и много преди Иста, защото казаното от Фойкс определено беше новина и за нея.

— Е — продължи Фойкс, — обзеха ме някакви странни предчувствия, може би утайка от кошмарите, които сънувах снощи и които ме навеждат на разни мисли за храната тук, но както и да е, намерих си оправдание да отскоча до храма в селището и да разбера какво става. Лейди Катилара въобще не е ходила там. Питах кого ли не. Най-накрая открих, че е взела фургон с припаси и товарни коне от гарнизонната конюшня в града. Никой не знае какво са натоварили, но фургонът, с Горам на капрата и един слуга до него, е бил видян да излиза през градската порта поне преди час, по южния път.

Иста си пое шумно дъх.

— Някой да е виждал нея или Арис оттогава?

— Не, царина.

— Значи ги е отвела. Взела е Арис и е отвлякла Илвин, за да го поддържа.

Фойкс я изгледа напрегнато.

— Значи според вас това е дело на маршезата? Не на лорд Арис?

— Лорд Арис никога не би изоставил Порифорс и задълженията си тук. Колкото и да хленчи жена му — убедено заяви Иста. „Понеже е по-волеви мъж от Иас. Но пък това важи за всички представители на семейство ди Лютез“.

— Но нали демонът й искал да избяга, така казахте — обади се ди Кабон. — Ами ако я е надвил и сега той контролира волята й?

— Защо тогава да се товари с излишен багаж? — позова се на логиката Иста. — Тялото на лейди Катилара, кутията й с бижута и един бърз кон биха му послужили по-добре.

Фойкс я изгледа с уважение.

— Не мисля, че я е надвил — бавно рече Иста. — Но може някак да е успял да я убеди в ползата, която и двамата биха извлекли от бягството. Тогава тя разчита на пълно съдействие от негова страна.

— Тя иска едно — да върне Арис към живот или поне да удължи безкрайно настоящото му състояние на полусмърт — каза Фойкс. — Какво би постигнала в този смисъл, като го натовари, заедно с бедния лорд Илвин, в някакъв фургон и отпраши незнайно къде?

— Хм — изсумтя ди Кабон.

Всички се обърнаха към него.

— Какво има? — остро попита Иста.

— Ами… чудя се дали нещо, което казах в смисъл, че… лейди Катилара дойде при мен снощи след вечеря. За духовно наставление, така си помислих. Поговорихме за този оплетен възел. Бедното пиленце, сълзите й се търкаляха като скъпоценни камъни от скръб по страните й.