![Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/3/4/ricaryat-na-shalion-paladin-of-souls-bg-download.jpg)
Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Шалион #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]». Краткое содержание книги:
Арис прати слугата и младата жена да седнат отпред при Горам. Пажът му, ококорил притеснено очи, се сгуши до него. Арис разроши успокояващо косата му и седна с кръстосани крака до главата на жена си. Илвин помогна на Иста да се настани на носилката отсреща — Иста усети как коричките върху раните й се пропукаха под бинтовете, когато сви колене. Илвин понечи да седне с кръстосани крака до нея, усети, че няма как да запази приличие в тази поза с тясната си риза, и се отпусна на колене.
Арис погледна жена си и изпъшка:
— Не мога да повярвам, че ме е сметнала за способен да изоставя Порифорс.
— Знаела е, че не бихте го направили — каза Иста. — Точно затова е измислила този план. — Поколеба се. — Трудно е, когато целият ти живот зависи от решенията на други хора и с нищо не можеш да повлияеш на развръзката.
Фургонът най-после обърна и бавно потегли. Конете щяха да капнат от умора, докато изминат десетината мили по обратния път до замъка.
Арис докосна рамото на Катилара, където вече се бе оформило тъмно петно от бавното кървене под дрехата.
— Така няма да стане.
— Трябва, поне докато се върнем в Порифорс — смутено рече Илвин, после протегна ръце и размърда рамене, сякаш да свикне със собственото си тяло. Стисна юмрук за проба и се намръщи.
— Мога само да се надявам, че гарнизонът не е направил някоя глупост заради изчезването ми — каза Арис.
— Веднага щом пристигнем — каза Иста, — трябва да разпитаме отново демона на Катилара. Той трябва да знае какво се готви в Джокона или най-малкото кой го е изпратил тук. — После повтори пред Илвин думите на офицера за внезапната промяна в поведението на Сордсо Пияницата.
— Много странно — замислено рече Илвин. — Преди Сордсо никога не е показвал такава семейна лоялност.
— Но… дали ще успеем да разпитаме съществото, царина? — попита Арис, без да откъсва очи от Катилара. — Миналия път не ни провървя особено.
Иста поклати глава, обзета от същите съмнения.
— Тогава го нямаше просветен ди Кабон да ме посъветва. Нито Фойкс ди Гура да помогне. Може би ще успеем да насъскаме двата демона един срещу друг с добър резултат. Или… с някакъв резултат. Ще се посъветвам със свещения, когато се приберем.
— Аз бих се посъветвал с брат си, докато все още мога — каза Арис.
— А аз бих се възползвал от малко храна — каза Илвин. — Да се намира нещо за ядене във фургона?
Арис накара пажа да потърси. Момчето измъкна от сандъците самун хляб, плик сушени кайсии и мях с вода. Илвин почна да дъвче старателно, докато Арис го информираше подробно за сведенията, донесени от съгледвачите му.
— Нямаме никакви новини от северния път — отбеляза Илвин, когато Арис приключи. — Това не ми харесва.
— Да. Тревожа се за двете групи, които още не са се върнали, нито са изпратили куриер. Канех се да пратя още един патрул след тях, когато сутрешните ми задължения бяха прекъснати неочаквано. — Арис погледна с раздразнение изпадналата си в несвяст жена. — Или да отида сам.
— Моля те да не го правиш — каза Илвин, като потриваше рамото си.
— Ами… да. Май няма да е много умно предвид обстоятелствата. — Тревогата, с която гледаше Катилара, нарасна още повече, ако въобще беше възможно. Тя изглеждаше ужасно беззащитна, свита на топка като дете. Лишена от вътрешното напрежение, поразителната й хубост привличаше погледа като магнит.
Той вдигна очи и успя да се усмихне на Иста.
— Не се тревожете, царина. Дори някаква незнайна войска да се приближава от тази посока, Порифорс няма да пострада. Стените са яки, гарнизонът — лоялен, теренът би затруднил изключително много използването на обсадни машини, а крепостта е построена върху масивна скала. Не могат да прокопаят тунели отдолу. А от Оби ще пристигне помощ — още преди враговете ни да са си разпънали палатките.
— Стига и самият Оби да не е нападнат едновременно с нас — измърмори Илвин.
Арис погледна встрани.
— Разговарях надълго и нашироко с храмовия нотариус през последните няколко дни и оставих завещанието си на негово съхранение. Всички други документи са при кастелана на замъка. Посочил съм те за изпълнител на завещанието и за един от настойниците на малката Ливиана.
— Арис — каза Илвин с натежал от съмнения глас. — Нека ти напомня, че не се знае дали и аз ще се измъкна жив от тази ситуация.