Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
Софи, която следеше как бързо се менят израженията по лицето на мъжа й, се засмя.
— О, и още нещо — продължи Дъглас, преди Райдър да успее да излее яда си. — Алекс е бременна. Бебето ще се роди през май. Как ви се струва?
Никой нямаше време да отговори, тъй като Алекс изведнъж пребледня, пое си рязко дъх и погледна безпомощно към мъжа си:
— Не мога да повярвам, че постъпи така с мен! Пак ми се повръща!
И изскочи от стаята, а Дъглас само поклати глава:
— Надявам се, че ще успее да прескочи оня чудесен обюсонски килим — и хукна след нея.
Тримата се спогледаха и Синджън рече:
— Божичко, не знам дали изобщо някога ще поискам да имам бебе. На Алекс винаги й прилошава в най-неподходящия момент. Мисля, че по-скоро бих си организирала един такъв Бедлъм Хауз като вашия.
— Не Бедлъм Хауз, а Брандън Хауз — поправи я Райдър, — на името на скъпия ни покоен чичо Брандън. Софи твърди, че това ще ускори изкачването му от низините на ада и че ако използваме по този начин неговите, а не нашите пари, той може дори да отърве чистилището.
— Значи Алекс е бременна — объркано повтори Софи. — Представи си само!
— Е, случва се, особено когато двама съпрузи спазват всички необходими ритуали. А, да — Софи може би също е бременна — обяви Райдър на сестра си.
— Е, значи остава Тайсън — отбеляза Синджън. — Скъпи, той още държи да се ожени за онова момиче, дето не можеш да го понасяш. Сещаш се, нали, оная, плоскогърдата, с двойното име — Мелинда-Беатрис. А после ще остана само аз.
— Нищо, хлапе, целият живот е пред тебе.
Дочуха се неподражаемите звуци на човек, на когото му е много зле.
— И слава Богу, че целият живот е пред мене — побърза да заключи Синджън. — Знаете ли, миналата седмица на Алекс й прилоша точно пред Холис. А той дори не трепна, само каза по своя царствен начин: „Милейди, вярвам, че за в бъдеще ще си носите носна кърпичка“ — и й подаде своята. После се разпореди във всяка стая да се поставят захлупени цукала и накрая я разведе, за да й ги покаже… О, моите поздравления, Софи. Ти поне си добре, нали?
— Не се притеснявай, Синджън, няма да повърна по обувките ти. Благодаря ти, но все още не сме съвсем сигурни — Райдър просто е оптимист.
— Ами, оптимист — тя закъснява вече цели четири дни.
— Млъквай, Райдър! Та Синджън няма още шестнадесет години!
А Синджън сви рамене и погледна лукаво:
— Да, Софи, но пък имам трима братя, двама от които особено устати, така че не смятам да има на този свят нещо, което да може да ме шокира.
— Не можете ли поне пред сестра си да си държите езиците?! — обърна се Софи към съпруга си.
— Защо? Тъкмо се канех да й разкажа историята за ексцентричния господин Хутъл от Бристол, който се женел за всяка дама, която го пожелавала. Човечецът просто си имал тази слабост и всеки път, когато някоя жена му се усмихнела, губел ума и дума, падал на колене и й предлагал ръката си.
— Това — одобрително кимна Софи — е една подходяща история за младо момиче. Можеш да продължиш — надявам се, че ще бъде поучителна.
— Но един ден, когато паднал на колене, една от предишните му жени го видяла с новата, му избраница. Двете жени си споделили онова, което знаели, и никак не останали очаровани. Завели го в една малка стая, съблекли го и го заключили, а после започнали да пускат, вътре всички останали жени — две по две, голи като грях — да минават пред него. При това човечецът бил вързан и не можел нито да падне на колене, нито да направи предложение, нито каквото и да било…
— Достатъчно! Отвратителен си!
Софи със смях се нахвърли върху него и го целуна по брадичката. Райдър погледна с копнеж към писалището, а Синджън въздъхна:
— Явно от вас вече няма да чуя нищо смислено. Отивам да видя Джейн и децата.
Когато вратата се затвори, Райдър каза на жена си:
— Тази нощ видях Невестата-дева.
Софи прикова поглед в него:
— Привидението? Наистина ли? Но нали с Дъглас винаги сте казвали, че мъжете не вярват в нея?
— Явно сме сбъркали — отвърна Райдър. — Снощи тя се появи в спалнята ни. Очевидно просто ни посещаваше, защото инак никога не напуска Нортклиф Хол. Както и да е, усмихна ми се и ми каза нещо, което сякаш не произнесе, но все пак много ясно дочух думите й.
— Да, точно така беше и с мен. И какво ти каза?
— Както си блестеше и сияеше над главата ми, каза, че имаме възможността да си родим четиринадесет деца и че от мен зависи дали времето през този живот ще ни стигне за всичките.
— Ще си изпатиш за това, Райдър! Определено ще си изпатиш!
— Обещаваш ли?
Той целуна жена си и изпита такова блаженство, че чак му се прииска да изкрещи. Пусна я, заключи вратата, внимателно стъкна огъня и се обърна към нея: