Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
— Да — отвърна Чарлз. — Моя си, Софи. Красива си. Бях те забравил, но сега, когато отново си моя, двамата с Дейвид пак ще те делим, както преди.
Софи се извърна и изкрещя в лицето му:
— Глупак такъв! Идиот! Не вярвай на Дейвид — той е мръсник и мошеник и те оскуба до шушка, така че изгуби дори и плантацията си в Ямайка!
Боже милостиви! — помисли си Райдър. Та това е Чарлз Грамънд, още един от любовниците на Софи. Но все пак остана на мястото си. Нямаше време да направи каквото и да било, а и Софи заслужаваше да бъде посплашена, поне мъничко, заради измамата си.
Но веднага осъзна, че не би я оставил да я заплашват дори и за миг, след като самият той беше на мястото си и можеше да спре всичко това. И тъкмо пристъпи напред, когато другата жена го изпревари.
Запристъпя тежко иззад колибата със зачервени страни, гърдите й се вълнуваха. Беше побесняла от гняв.
— Пусни я, Чарлз!
Мъжът направо зяпна видението, което се приближаваше към него, и промълви с най-жалкия глас, който Райдър бе чувал:
— Аа, ти ли си, Алмерия? Как така стана, че си тук?
— Пусни я, дърти глупако! София, добре ли сте?
— Да, мадам — отвърна Софи и погледна Алмерия Грамънд в очите. Чарлз я пусна, тя отстъпи на две крачки от него и заразтрива китките си.
Тогава Алмерия Грамънд се обърна към лорд Дейвид, който изглеждаше сконфузен:
— Колкото до вас, гнусни измамнико, аз лично ще се погрижа онова нещастно момиче, за което възнамерявате да се ожените, да се откаже. Не ви искам за съсед!
Райдър се засмя, просто не можа да се удържи. Възбудата му, очакването да размаже физиономията на лорд Дейвид, бяха се обърнали във фарс, достоен за Нел Гуен на сцената по времето на Реставрацията.
Той пристъпи напред и всички извърнаха очи към него.
— Е, вече сме в пълен състав — рече той сладникаво като бурените, които жребецът му неохотно преживяше. — Като се изключи, разбира се, годеницата на лорд Дейвид.
— Това е невъзможно — промълви лорд Дейвид, видимо пребледня и нервно закърши дългите си пръсти. — Това не биваше да става.
— Да, сигурно — весело отвърна Райдър. — Доколкото разбирам, вие сте мисис Грамънд. А аз съм Райдър Шербрук, съпругът на София. Как сте, мадам?
Тя направи лек реверанс, после го огледа и София развеселена я видя как отново се изчервява, този път от удоволствие, поради вниманието, което Райдър й оказва. Божичко, явно за да не се поддаде на чара му, една жена трябваше да е вече на смъртното си ложе! Сетне мисис Грамънд направо заекна:
— За мен… За мен е удоволствие, мистър Шербрук. Не обръщайте внимание на мъжа ми — той е просто един фукльо. Никога не е бил особено разумен, инак лорд Дейвид нямаше да го разори. Никога вече няма да безпокои бедната ви съпруга.
— Ти пък как разбра? — рече най-сетне Чарлз Грамънд и с истински ужас зяпна жена си.
Тя го изгледа със снизходително презрение.
— Просто чета всички писма, които получаваш. Повечето са от разни търговци, а ти нямаш никаква представа как да се оправяш с търговците, докато аз имам. Така че двете с леля ти много пъти обсъждахме този въпрос и се споразумяхме. А когато открих писъмцето на онуй лордче там, тая подла невестулка, дето ни разори, най-сетне ми стана ясно какво точно се е случило. Той, естествено, не можеше да не те уведоми каква невероятно глупава история му разказала София за това, че била невинна и че виновен бил чичо й. А аз познавах Тео Бърджис още от младини. Оттогава си беше мошеник на дребно. Беше от тоя тип хора, дето в неделя ще се молят за добруването на цял свят, но още в понеделник ще измамят иконома си за жълти стотинки. Божичко, още в първия момент всичко ми се изясни. Освен това, разбира се, една нощ вече те бях проследила до тук и видях онова, другото момиче. Голям глупак си, Чарлз. Но аз няма да позволя твоята глупост да лиши мен и децата от живота, който заслужаваме. А сега се извини на мисис Шербрук и на мистър Шербрук и се прибирай у дома — с теб ще се разправям по-късно.
— Извинявай, София. Мистър Шербрук… — Сетне погледна към лорд Дейвид и смръщи вежди: — Вече определено няма да продължаваш да твърдиш, че тя е курва, нали?
— Такава е, дявол да я вземе!
Най-сетне! — помисли си Райдър, потри ръце и пристъпи към лорд Дейвид, който зае стойка на професионален боксьор. Райдър весело се засмя, удари го и го просна на земята.
Мисис Грамънд заръкопляска с пълничките си ръце.
Софи, все още объркана, стоеше и зяпаше онемяла.
Лорд Дейвид се изправи на лакти и поклати глава:
— Добър боксьор съм, но ме повалихте. Това не би трябвало да се случи. Къде сте се учили?
— Ставайте да ви видим колко сте добър — рече Райдър и му подаде ръка.