Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
— Чудесна си. Започна ли месечният ти цикъл?
Тази негова откровеност все още я смущаваше и направо връзваше езика й. Тя неловко се усмихна и само поклати глава, а той се наведе и я погали по корема:
— Значи нашият син или дъщеря може вече да е тук?
— Може би — усмихна се тя и прикова поглед върху устните му — за тия няколко месеца той я беше научил да споделя удоволствието от целувките.
— Стига, Софи. За съжаление наистина нямаме време. — Но все пак се протегна и леко целуна меките й устни. Никога нямаше да забрави нощта, в която, както разказваше на Софи историята за фермера, дето се влюбил в своята свиня призьорка, тя внезапно се разсмя, захапа го за брадичката и обяви, че би предпочела бик призьор. Тогава за пръв път се любиха със смях и закачки… Той погледна с копнеж устните й, сви рамене и отново я целуна.
— Брат ми, Алекс и Синджън ще пристигнат всеки момент.
— Да — рече тя, останала без дъх.
— Ще го вземат дяволите!
Тя примигна:
— Не бъди такъв егоист, Райдър, позволи и на горкия Дъглас да се порадва, да се почувства полезен.
— За това не е нужно да отвежда децата ми!
— Не можеш да не признаеш, че за Оливър това е една изключителна възможност — да стане някой ден личен камериер на графа, а може би дори негов секретар. Оливър има бъдеще, ще получи добро образование. А и Дъглас толкова го харесва.
— Да го вземат дяволите!
Софи му се усмихна:
— Никога няма да забравя как Дъглас и Алекс влязоха най-неочаквано и завариха всичките деца, които крещяха, тичаха, ядяха и се гонеха из преддверието, понеже навън валеше. Но Дъглас остана спокоен като пастор и все пак успя да каже: „Навярно съм сбъркал къщата!“
Райдър остана необичайно мълчалив и забарабани с пръсти по писалището.
— Дъглас се държа чудесно с теб, Райдър, въпреки че признанията ти доказваха, че не си имал никакво доверие в него. Дори не ти се развика, а знам, че се засегна и много му се щеше са го направи.
— Не го направи само защото Ейми се покатери по крака му и когато я гушна, му каза, че бил хубавичък.
— Семейството много се гордее с теб.
— Не си ли разбрала, че никога не съм държал на това. Ако правя нещо, правя го не защото съм светец, а защото то е важно и има смисъл за мен. Всъщност нищо не ми струва, така че много би ми се искало всичките ми роднини най-сетне да си затворят устата — вече стигат до крайности, които ме притесняват.
— Е, майка ти не те притеснява, нали?
— Не, тя отказва да разговаря с мен, защото съм си цапал ръцете с бедняшки хлапета. Какво е това писмо?
— От Джеръми е, пристигна преди час. Пише, че бил добре и че учението му вървяло.
Тя вдигна двете страници и отново ги прегледа.
Райдър ги грабна и зачете, после кимна одобрително и се засмя:
— Браво на него! Натупал онова злобно биче, сина на стария Томи Мълърд. Томи открай време си беше страхливец, който само сипеше закани наляво и надясно, додето някой просто не му забиеше юмрук в корема. Видя ли, Софи, колко бях прав, дето научих Джеръми да се бие? Научих го дори да рита с куция си крак. Господи, горката Синджън, толкова синини получи по пищялите, докато му беше спаринг партньор преди той да замине… Не се заблуждавай, момчетата могат да бъдат много жестоки. А за съжаление това се поощрява от старата теория, че младите ни аристократи трябвало още от малки да бъдат възпитавани като истински сурови и мълчаливи воини. Но Джеръми явно се справя. Помага му и това, че е най-добрият ездач в Итън.
И Райдър доволно потри ръце.
На Софи й се струваше, че в този момент направо ще се пръсне от любов към него. Такъв забележителен мъж беше! Но и най-малкият намек за това веднага го караше да се изчерви от неудобство и да възнегодува. Затова тя вметна само:
— Е, помага му и това, че все пак е част от семейство Шербрук.
— Разбира се — съгласи се Райдър и продължи да чете.
Едва беше свършил с писмото и вратата с трясък се отвори, Синджън нахълта и стаята сякаш се озари от присъствието й.
— Скъпа моя! — викна Софи и се завтече да прегърне зълва си.
— Дъглас и Алекс идват след мен. Аз препуснах пред тях, за да ви видя първа. И двамата изглеждате чудесно. Това писмо от Джеръми ли е? И аз получих, преди три дни. Пишеше как изкормил онова тъпо говедо и…
— Млъквай, хлапе! Здравейте!
И в стаята влезе граф Нортклиф под ръка с жена си.
— Райдър, направо няма да повярваш! Оливър направи страхотно впечатление на моя иконом и на всички наематели в Нортклиф. Разведох го и го представих навсякъде. Не можеш да си представиш какви смислени и интелигентни въпроси задаваше! Толкова се гордея с него! Той вече изобщо не накуцва. Здравей, Софи — изглеждаш чудесно. А ето и Алекс.