Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
Но Райдър, онемял, само изгледа сестра си.
— Джени май нещо ти е разправяла, а? — въздъхна Синджън.
— Да, Синджън, никак не си глупава. Много бързо схващаш. И това е чудесно, защото ненавиждам досадните обяснения. Да, точно така — Джени иска да я науча да стреля с лък, за да може да убие лошия чичко.
— О, Райдър, съжалявам, скъпи, но…
Но Райдър вече се беше съвзел. Отмести ръчичките на Джени от врата си и й каза:
— А сега, обич моя, искам да отидеш със Синджън да ти даде бисквитка и лимонада. Тате има малко работа. Съгласна ли си?
— Тате — отвърна Джени и мигновено се запъти към Синджън.
— Тръгвайте — рече Райдър на сестра си. — И тоя път да си държиш устата — поне пред жена ми.
— Добре де — послушно каза Синджън и гласът й прозвуча тихо — толкова тихо, че Райдър едва не се изсмя.
В четвъртък, точно в два и половина, Райдър най-спокойно спря коня си на около тридесет ярда от колибата на Толивър и го привърза до някакви буреняци.
Целият тръпнеше от очакване, ярост и възбуда. Много му се щеше да се срещне с Дейвид Локридж. Искаше направо да го размаже на земята.
Стоеше сред гъстата брястова горичка край колибата, подсвиркваше си през зъби и възбудата му непрекъснато нарастваше. Чудеше се дали Софи ще дойде и дали ще се появи Локридж.
Но просто не можеше и да помисли, че точно тук би могло да се появи и друго лице. И направо замря, когато след по-малко от пет минути една жена на средна възраст спря пред колибата със старомодния си кабриолет. Беше закръглена, носеше елегантна рокля и шапка, която не подхождаше твърде много на близо четиридесет и петте й години. Стори му се някак позната, носи помисли, че това е невъзможно. Боже милостиви, да не би да е дошла на среща? Да не би да използваха тази колиба за тайни срещи?
Зачака неподвижен. Видя как жената слиза от кабриолета и отвежда късокракия кон зад колибата, така че да не се вижда.
Какво, по дяволите, ставаше тук?
Софи и лорд Дейвид Локридж пристигнаха едновременно от двете противоположни посоки. Райдър и другата жена останаха скрити.
Софи скочи от Опал, извърна се и каза ясно и спокойно:
— Дойдох, лорд Дейвид, за да ти кажа за последен път, че никога няма да имам нищо общо с теб.
— О, значи си все така заядлива — отвърна той, но Райдър забеляза как се оглежда наоколо, сякаш очаква да се появят нови вълци. Погледът му се спря на камшика в дясната й ръка.
— Не, изобщо не се заяждам с тебе. Миналия път, когато се видяхме, аз ти казах самата истина — всичко, което стана в Ямайка, бе дело на чичо ми. Аз никога не съм била с никого от вас в оная вила — нито с теб, нито с когото и да било. И ако ти и сега не ми повярваш, май просто ще се наложи да те застрелям.
Райдър зяпна, а тя измъкна от джоба си малък револвер и го насочи срещу Дейвид. Лорд Дейвид се изсмя:
— О, гледай ти, малката дама с големия патлак. Хайде, скъпа, ела тук — и двамата знаем, че нямаш смелостта да направиш каквото и да било с тая играчка, още по-малко пък да натиснеш спусъка.
— Доколкото си спомням, ти твърдеше, че съм убила чичо си. Ако вярваш, че съм го направила, как можеш да си представиш, че не бих дръпнала спусъка срещу теб, че не мога да направя това?
Лорд Дейвид бе затруднен. Той тревожно я огледа и изруга, сетне каза:
— Добре де, хайде да си поприказваме за всичко това. Няма никаква причина да упражняваме насилие. Аз просто ти предлагам тялото си. И то за да му се наслаждаваш, както му се наслаждаваше в Ямайка. Защо си толкова неразумна, а?
— Аз ли съм неразумна? А скъпият ти Чарлз Грамънд? И той ли иска да продължи с глупашките ти истории, а? И с него ли ще трябва да се срещна, както с теб?
— Е, Чарлз не е мой проблем — да прави каквото ще.
Сега вече Софи бе тази, която изглеждаше замислена.
— Струва ми се — най-сетне рече тя, — че сме в задънена улица. Ти искаш да се ожениш за твоята наследница, а и Чарлз Грамънд трябва да бъде дискретен, инак леля му ще го изхвърли и няма да му остави нищо в завещанието си. Така беше казал, нали? Добре тогава, аз няма да те застрелям, при положение, че престанеш с всичките тия дяволски глупости. Разкарай се, Дейвид. Просто се разкарвай и се жени за нещастната си наследница. Ще ми се да мога да я предупредя, но разбирам, че не мога — не и без да обидя съпруга си и семейството му. Така че и двамата ще избегнем скандала. Съгласен ли си?
В този момент лорд Дейвид надигна глава и изсвири. На мига иззад Софи се появи някакъв по-възрастен мъж, сграбчи я за ръцете и й изтръгна револвера.
— Здрасти, Чарлз. Идваш навреме, както винаги.