Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
— Мога да понеса — и то трудно — обяви той — някой нафукан млад глупак да й обяснява, че веждите й са като изписани, но да слуша подобни глупости от цяла глутница дечурлига… Не, Софи, не — това е вече твърде много. Ако трябва да остана да ги слушам, направо ще се побъркам.
И Тони дълбоко въздъхна. Райдър се разсмя, а Мелисанда се усмихна ослепително на децата, погали всяко едно и обеща при следващото си посещение да им донесе бонбони.
Един следобед, уморен след тежкия ден на полето и многобройните си разговори с арендаторите, Райдър крачеше към дома. Беше се срещнал и с архитектите, майсторите и работниците, които щяха да строят новата къща. А беше дочул и слуховете, които се носеха за ятото негови „копелета“, и много се смя. Почакайте, мислеше си, почакайте да станат петнадесет! Какво ли щяха да разправят злите езици тогава? И никак не се зачуди как така реши, че в края на краищата децата ще станат петнадесет, ако не и повече.
Денят бе горещ, прекалено горещ за това време на годината — наближаваше Архангеловден25. Дочу гласовете на децата още преди да ги е видял — както винаги те го очакваха. Бяха си измислили някаква система от сигнали и само след минута повечето от тях вече го съпровождаха по пътя към къщи и говореха в един глас, дори и Джени — тя вече бърбореше като сврака. Прекрасно съзнаваше, че бързият й напредък всъщност се дължи на неговото влияние и направо не можеше да свали очи от нея. Веднага забрави умората — смееше се с тях, изслушваше всяко дете и отново, и отново мълчаливо благодареше на Бога, че никое не се зарази от шарка.
Софи вече го приемаше, любеха се всяка нощ и знаеше, че тя се наслаждава на тялото му, че очаква усамотението им, за да може да му отдава ласките си и да приема неговите. Снощи бе успял да я накара да се засмее, както бе дълбоко вътре в нея, и се почувства направо щастлив — не можеше и да си представи, че звездите ще са така благосклонни към него.
И продължи да си подсвирква, додето в един момент не откри в горното чекмедже на писалището й две писма. Софи бе отишла в Лоуър Слотър заедно с три от децата, с Лора и с Кори, камериерката си, за да купуват платове. Шивачките от Лоуър Слотър — и трите бяха направо на седмото небе от щастие, че работата им, както изглежда, никога нямаше да свърши, а още по-малко — да намалее. А мисис Чивърз се възползва от отсъствието на Софи, за да се оплаче на Райдър, че месарят ги лъже направо безобразно, а те съвсем не са така безобразно богати, тъй че най-сетне трябва да направи нещо, вместо да си губи цялото време с проклетите си арендатори. Ето как се намери пред писалището на Софи, за да потърси сметките от месаря, и откри писмата от Дейвид Локридж.
На второто писмо имаше и дата — беше от вчера и гласеше:
Вече реших — ти пак ще ми станеш любовница. А Чарлз Грамънд сам да си се разправя с теб. Лично аз възнамерявам пак да се забавлявам, както някога в Ямайка. Ела в четвъртък в три часа при старата колиба на Толивър, в северния край на имението на мъжа ти, иначе ще съжаляваш.
Беше подписано само с „Д.Л.“
Проклетото му копеле!
Дявол да я вземе и Софи с прекрасните й сиви очи! Нищо да не му каже! А той усещаше, че нещо не е наред. Снощи например бе търсила ласките му някак прекалено настойчиво — сякаш за да отстрани някаква неприятна мисъл. Но той не започна да я разпитва, просто й даде това, което искаше, което смяташе, че й е нужно, позволи й да забрави неприятностите, докато най-сетне я докара до оргазъм.
Но мълчанието й го порази.
Той несъзнателно смачка писмото в юмрук.
— Тате…
Разсеяно вдигна поглед. На прага стоеше Джени и местеше очи ту към лицето му, ту към къса хартия, който стискаше в ръката си.
Райдър с мъка остави смачканата хартия на писалището на Софи.
— Здрасти, тиквичко. Ела да те гушна. Толкова отдавна не съм те виждал — вече повече от час.
Джени изтича към него, той я вдигна на ръце и я целуна по нослето.
— Какво има, моя мъничка обич?
— Ще ме научиш ли да стрелям с лък като Синджън, та да мога да убия лошия чичко?
Той се смрази като ледена шушулка през януари.
— Разбира се. Я ми разкажи за него.
И тя му разказа. И ако не беше така вбесен, сигурно щеше да се разсмее при мисълта как дечурлигата са се правили на вълци. Господи! Чудесно са се справили! Направо са го разбили копелето. А и Синджън, дето му е простреляла ръката… Браво на нея.
О, само да му падне — направо ще я удуши.
— Джени! Къде си, тиквичко? Дже… — Синджън влезе, спря се за миг, после бързо-бързо заговори: — Райдър, здрасти, скъпи. Какво правите вие тук? Това е стаята на Софи и…
25
В Англия се празнува на 29 септември — Б.пр.