Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
Но лорд Дейвид не беше чак такъв глупак — остана на земята и се обърна към Чарлз Грамънд, който послуша жена си и вече се опитваше да се измъкне:
— Не можеш да позволиш на жена си да каже на Агнес за всичко това! Баща й направо ще ме съсипе! Ще се погрижи да ме изгонят от това графство.
Но Чарлз Грамънд дори не забави крачка и потъна в брястовата гора. А жена му се обърна към седналия на земята лорд Дейвид:
— Вие, сър, сте един жалък страхливец. Е, предлагам ви един облог. Аз няма да спомена и дума пред бащата на годеницата ви, но само ако ни върнете всички пари, които измъкнахте от мъжа ми в Ямайка.
Лорд Дейвид пребледня:
— Мадам, не ми остана и пукната пара. Защо инак смятате, че се женя за това ужасно същество от женски пол, наречено Агнес?
— Това, милорд, си е ваша работа — отвърна мисис Грамънд и презрително сви устни. — Но ако до три дни не ми се обадите, определено ще съжалявате. И дори не си мислете да заплашвате семейство Шербрук, че ще ги дискредитирате с гадните си историйки — и аз, и мъжът ми ще се погрижим да уверим всеки един човек какъв лъжец сте. Е, мистър Шербрук, мисис Шербрук, надявам се, че тия двама глупаци, вече няма да ви безпокоят, че никой от тях няма да ви създава проблеми и няма да ви заплашва. Приятен ден и на двама ви.
Тя се усмихна на Райдър с най-милата усмивка, на която бе способна, кимна леко на Софи, ритна прах в, лицето на лорд Дейвид и тръгна покрай къщата към мястото, където кабриолетът й я очакваше като армия, готова за нападение.
Райдър се разсмя, просто не можа да се сдържи.
— Значи Невестата-дева се оказа права — колебливо рече София, — че дори когато те се появят, всичко ще се оправи.
— О, я стига! Това проклето привидение изобщо не съществува! — отвърна Райдър. — Стига глупости. Това е просто едно неубедително извинение за кошмара, който още не беше и сънувала. — И се обърна към лорд Дейвид, който седеше по турски в прахта, клатеше глава и оглеждаше напрашените си ботуши: — Колкото до вас, дръжте си устата затворена. За разлика от мисис Грамънд, аз няма да се задоволя само с това да ви унищожа, а направо ще ви убия. Разбрахте ли?
Лорд Дейвид въздъхна дълбоко и кимна. Беше направо разстроен. Въздъхна Още веднъж и рече:
— Чудя се дали няма да успея да убедя малката мръсница да избяга с мен. Това ще е единственият начин до три дни да се добера до парите.
Софи и Райдър се спогледаха.
Епилог
Чедуик Хауз, януари 1804
Райдър се наведе и докосна с устни топлата й мека шия, тя мълчаливо въздъхна и облегна глава на корема му. Той целуна челото й, после ухото, ръцете му я погалиха по гърлото, палците му нежно проследиха линията на брадичката. Тя отново въздъхна и се опита да се обърне към него, но той я задържа.
— Дяволски си вкусна. — И още веднъж я целуна по шията, погали раменете й, въздъхна на свой ред и я пусна.
— По дяволите, нямаме време да ти покажа за какво друго може да служи едно писалище. — Огледа въпросната крехка мебел и добави: — Но ако използваме това хилаво нещо, ще трябва много да внимаваме. Навярно бих могъл просто да те подпра на него…
— Райдър!
Той изпусна още една многострадална въздишка, подпря се на писалището, кръстоса ръце на гърдите си и рече:
— Е, за всеки случай ще изпробвам здравината му. — После погледна изпълнения с цифри лист: — Какво правиш?
— Преглеждам сметките на Брандън Хауз. Смятам, че идната седмица вече всичко ще е готово за преместването и по този случай двете с Джейн възнамеряваме да организираме малко празненство. Джейн е доста нетърпелива.
— Да, не се оплаква, но с нетърпение очаква да се нанесе в новата си къща — съгласи се той. — Както и децата.
— Ще ми липсват.
— Какво пък, малките диваци ще живеят само на сто ярда от нас, така че щом ти се прииска да посетиш лудницата, ще трябва да си направиш една съвсем кратка разходка.
— Как е малкият Гарик?
Райдър внезапно помръкна, присви очи и стисна зъби, а ръцете му се стегнаха в юмруци.
— Райдър, той вече е в безопасност — помилва юмрука му Софи.
— Да, Софи, но как, по дяволите, е възможно оня негодник да се е отнасял така с едно четиригодишно дете?!
— За съжаление такива като него дал Господ. Много родители дават децата си за чираци на зверове като коминочистача Съкинг. Но ти спаси Гарик и той вече ще разбере, че животът не е само болка и сълзи. Тази сутрин дори ми се усмихна. И с Джени станаха големи приятели. Обичам те, Райдър.
Лицето му се отпусна и той се засмя:
— Така и трябва, жено, щом всяка нощ предоставям злочестото си тяло на прищевките ти.
— Прозвуча така, сякаш аз съм ненаситната.