Белгарат — магьосникът

Знаех какво означава поне моят амулет. Бях приемал облика на вълк толкова често, че можех да го оформя и със затворени очи. Сложих си го, въздъхнах и щракнах закопчалката.

— А-а… татко? — обади се Белдаран с ръка, опипваща нейната закопчалка.

— Да, миличко?

— Нещо не й е наред на моята закопчалка. Не мога да я откопчая.

— Така трябва, Белдаран. Не бива да сваляш амулета.

— Никога?

— Никога. Учителя иска да ги носим непрекъснато.

— Това може да се окаже малко неудобно.

— Едва ли ще представлява чак такъв проблем. Ние сме семейство, Белдаран. Амулетите трябва да ни напомнят за това.

— И амулетът на Поулгара ли е с такава закопчалка?

— Да.

Белдаран прихна.

— Какво му е толкова смешното?

— Не мисля, че ще й хареса, татко. Амулет, който не може да се сваля, страшно ще й лази по нервите.

Махнах й с ръка.

— Тогава може би ще е по-добре да не й казваме за малката тайна на амулета, преди да се е озовал на вратлето й.

— Защо не! — смигна ми Белдаран съзаклятнически. После се засмя отново, прегърна ме и ме целуна по бузата.

На следващата сутрин двамата отидохме до дървото, за да дадем амулета на Поулгара.

— И какво да го правя? — озъби ми се тя както обикновено.

— Носи го — казах й аз.

— И защо?

Вече беше започнало да ми писва.

— Идеята не е моя, Поул. Направих амулетите, защото Алдур пожела да го сторя. Сега просто си го сложи и престани с тези глупости. На всички ни е време да пораснем.

Поулгара ме изгледа някак странно, но после окачи амулета на вратлето си и закопча механизма.

— Сега вече сме трима — каза Белдаран топло.

— Невероятно — тросна й се Поулгара, — ти си знаела да броиш.

— Не ставай гадна — отвърна й Белдаран. — Знам, че си по-умна от мен. Не е нужно всеки път да ме зашлевяваш с истината. А сега се върни у дома, където ти е мястото.

Можех да повтарям същото с месеци, без Поулгара дори да ми обърне внимание, но когато го каза Белдаран, моята вироглава дъщеря се съгласи, без дори да спори. И тъй, тримата се върнахме заедно в кулата и първо се заехме с домакинството.

Странно, ала от този миг нататък нещата потръгнаха що-годе спокойно. Белдаран някак успяваше да предотврати повечето караници, които неминуемо назряваха между мен и Поулгара, да не говорим, че дори убеди Поул да си сложи отново амулета, след като тя все пак успя да отвори закопчалката. Моята русокоса дъщеря имаше право. Поулгара беше много по-интелигентна от нея. Което в никакъв случай не означаваше, че Белдаран е глупава. Работата е там, че Поул е едно от най-интелигентните същества, които някога съм срещал. Да, характерът й наистина е отвратителен, но въпреки това тя си остава адски интелигентна.