Белгарат — магьосникът
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивелин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Белгарат — магьосникът». Краткое содержание книги:
Само да не си помислите, че всичко вървеше по мед и масло. Въпреки усилията на Белдаран, двамата с Поул все пак успявахме да се сдърпаме за нещо от време на време.
Всичко това продължи около три години и през това време ние с Поулгара положихме основите на онзи модел на взаимотношения, който спазваме в една или друга степен през последните три хиляди години. Тя все още продължава да прави някои доста хапливи забележки относно определени мои привички, но аз пък опитвам да не й се връзвам. Вече отдавна не си крещим и невероятно рядко ни се случва да се проклетисваме. Не че не ни се иска да го правим по-често, но вече сме се научили да се държим прилично поне в присъствието на Белдаран.
Малко преди шестнайсетия рожден ден на момичетата, отново ми се яви Алдур. Същата вечер двамата с Поул се бяхме увлекли в доста сериозен спор. Всичко започна с моята забележка, че й е време да се научи да чете. Наистина не можете да си представите колко я обиди това.
— Глупачка ли се опитваш да ме наречеш? — процеди тя през зъби и оттук нататък събитията се развиха мълниеносно. И до ден днешен не мога да разбера с какво всъщност успях да я ядосам така.
Както и да е, след цялата препирня си легнах в отвратително настроение, но пък заспах дълбоко.
— Белгарат, сине мой. — Гласът, естествено, ми беше познат.
— Да, Учителю?
— Твоят род трябва да се обедини с този на Пазителя на Сферата!
— Необходимостта ли го изисква, Учителю?
— Да, любими ученико. Но знай, че това ще е най-отговорното поръчение, което някога съм ти възлагал. От съюза между твоя род и този на риванския крал ще се роди истинското Дете на Светлината. Затова избери коя от дъщерите си ще дадеш на Пазителя за съпруга. Тъй моята Воля ще се обедини с Волята на моя брат Белар и дори Торак няма да успее да ни попречи.
Бях изкушен да помисля, ей Богу, много бях изкушен. Но вече знаех коя от дъщерите ми е бъдещата съпруга на Рива. Та нали ми я бе описал в най-дребни детайли през онзи ден на Острова на Бурите. Момичето от неговите мечти определено нямаше тъмна коса.
Белдаран беше невероятно въодушевена, след като й казах за своето решение.
— Крал? — възкликна тя.
— Ами, на практика, да. Но не съм съвсем сигурен, че Рива се възприема като такъв. Той по принцип не си пада особено по церемониите и етикета.
— А как изглежда?
Свих рамене.
— Висок, с тъмна коса, сини очи…
Отидох до кухненската мивка и взех оттам съд с вода. Върху повърхността с няколко движения на показалеца си изрисувах точния портрет на Рива.
— Прекрасен е! — изписка Белдаран.
После присви леко очи.
— А държи ли много на брадата си?
— Той е алорн, Белдаран. Повечето алорни имат бради.
Реакцията на Поулгара беше малко странна.
— Защо избра Белдаран? — попита тя тихо.
— Всъщност, изборът не е мой — отвърнах й аз. — Рива я избра или по-скоро провидението я избра за него. Още щом стъпихме на Острова на Бурите, той започна да я сънува непрекъснато. Най-вероятно Белар е изпратил образа на Белдаран в сънищата му. Белар си пада по русокосите момичета.
— Това е абсурдно, татко. Смяташ да омъжиш сестра ми за непознат?
— Ще имат предостатъчно време, за да се опознаят.
— И на колко години е този алорн?
— Ами… не знам. Малко над трийсет и пет, предполагам.
— Ще омъжиш сестра ми за старец?
— Не бих казал, че мъж под четирийсетте би могъл да мине за старец.
— Има си хас, та нали и ти самият си кажи-речи на четирийсет… хиляди.
— Четири хиляди, за да сме по-точни.
— И за кога е заплануван целият цирк?
— Първо ще трябва да отидем на Острова на Бурите. Щом веднъж се доберем дотам, няма много да протакаме. Алорните не си падат по дългите годежи.
Поулгара излетя от кулата, бълвайки проклятия.
— Надявах се, че ще се зарадва поне малко за мен — каза Белдаран.
— Ще й мине, миличко. — Опитах думите ми да прозвучат убедително, но не мисля, че се получи. Науми ли си веднъж нещо, после е почти невъзможно човек да накара Поулгара да размисли.
Двадесет и втора глава
Вероятно всичко щеше да мине доста по-добре, ако бяхме поели веднага на път, но все още беше зима, а аз нямах никакво намерение да мъча дъщерите си с пътуване в такова време. Белдаран се възползва от отлагането, за да си ушие сватбена рокля. Поулгара, обаче, се настани отново на дървото и дори отказваше да говори с нас.
Около месец след като взех решението си, се появи Анрак, братовчедът на Рива. Заедно с него дойде и още един алорн.