Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Той хвана въжето: сигналът най-после бе даден!
В зловещата и мълчалива камбана, при слабата светлина на един свещник, третият от тримата герои припадна и се повали на свой ред.
35. Ешафодът в палата на дожовете
Нощта бе настъпила.
Издигнала се високо на небето, луната се смееше зад бягащите облаци и отразяваше своя бледен диск в каналите, още браздени от няколко лодки, които се движеха като видения и бързо изчезваха.
Палатът на дожовете изглеждаше на едно мистериозно чудовище, очакващо своята плячка и Кампанилата се издигаше от страна като една гигантска колона. Всеки четвърт час часовникът, който беше поставен на върха й, зазвъняваше над островния град и звънът се разнасяше над тия великолепни и зловещи в същото време здания.
От площада Сан Марко се разнесоха странни шумове. Би казал човек, че група дърводелци работеше на площада, осветен от факлите.
Внезапно една гондола се появи по Големия канал, но скоро навлезе в един малък напречен канал.
След няколко минути ладията спря пред една твърде стара къща, подобна на някой палат, датираща сигурно от някой далечен век.
— Почакай ме тук — каза един човек, който се показа изпод покрива на гондолата, на лодкаря.
— О, сеньоре! — отговори последният с треперещ глас. — Аз съм баща на семейство. Кой ще ме осигури, че тук не става нещо ужасно! Аз трябва да се грижа за жена си и децата си!
— Човече, не бъди страхливец.
— Бог да ме пази — отговори гондолиерът, молещ се, — но само дяволът може да обитава в тази къща! Да се върнем, сеньоре! Може да мине някоя друга гондола по-късно. Повикайте нея!
— Стига! — подзе чужденецът с глас, свикнал да заповядва. — Остани тук! Вземи тия пари.
При вида на треперещия уплашен гондолиер, той не можа да сдържи една иронична усмивка.
— Моли се колкото си искаш! — продължи той. — Лошите духове не ще ти сторят никакво зло.
— Добре, съгласявам се — промълви гондолиерът. Той постави златните монети в джоба си, като се чудеше дали непознатият не съжалява за щедростта си.
— Влезе в къщата — му каза той, — нека света Богородица да ви закриля!
Чужденецът с голяма сръчност се изкачи по малката стълба, която водеше към вратата и почука със закачения на вратата чук, едно чудновато парче желязо с фантастична форма.
След кратко очакване някой дойде да отвори. Появи се една фигура, която държеше лампа в ръка и изглеждаше така грозна, че гондолиерът започна да мърмори молитви и да проклина дявола.
Чужденецът влезе веднага в коридора.
— Твоят господар още ли е буден? — запита той джуджето.
— Да, — отговори последното, — но господинът пристигна твърде късно. В подобен час господарят ми не обича да го безпокоят.
— Отведи ме при него. Ще заплатя добре. Ето, вземи тия пари.
И казвайки това, нетърпеливият непознат постави една златна монета в ръката на джуджето, което направи радостна гримаса.
Джуджето стана по-любезно, отведе късния посетител по дължината на една стара стълба, после двамата тръгнаха през един лабиринт от полупразни и със зловещ изглед стаи.
Те достигнаха най-сетне една голяма стая, където господарят на къщата, човек страшен за страхливите хора, четеше стари книги. Това бе един от ония гадатели, които изобилстваха през тази епоха в големите градове на Европа. Той бе лекар и магьосник едновременно.
Обстановката на тази стая даваше да се разбере, че нейният обитател се занимава с окултните науки. Там имаше чудни предмети, етажерки, покрити с разни течности и карти, изпълнени с разни кабалистични знаци.
Старецът стана бавно от стола си.
— Какво желае господинът? — попита той с мрачен тон.
— Сами ли сме? — прекъсна го посетителят.
— Аз не виждам никого, който би могъл да подслушва нашите думи — отговори сухо астрологът.
Чужденецът взе един стол, седна съвсем близо до стареца и му показа с един недвусмислен жест една добре напълнена кесия.
— Какво желаете? — попита гадателят, чиито очи алчно блеснаха.
Неговият събеседник тогава му каза няколко думи на ухото, толкова ниско, че да не могат да бъдат чути от никакъв друг свидетел.
Внезапно старецът подскочи.
— Не, не — извика той, ужасен. — Това е абсолютно невъзможно. Наистина, близо съм до гроба, но не желая да умра преди определения час.
— Помислете си — каза чужденецът, — това злато.
— Да ми обещаете и всички съкровища на земята, пак ще ви кажа не. Господине, вие искате невъзможното. Не мога да ви помогна!
— Е, добре, но аз държа за невъзможното — каза енергично чужденецът. — Трябва да зная мислите на този затворник. От неговото свидетелстване зависи животът на много хора!