Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Отчаяна, с последни сили, девойката се стремеше да се избави от страшната съдба, да избяга от зловещия си господар, когато забеляза, че вратата на погребалния храм е открехната.
Спасение! Тя проникна във вътрешността на паметника, като че ли мъртвите й предлагаха закрила.
Луиджи се поколеба за момент. После един лъч на дяволска радост премина по бледото му лице. Неговата жертва сама се бе уловила, влизайки в храма, който бе затворен от всички страни.
Но той не се осмели да я преследва в тъмнината, като влезе също в гробницата. Отдалечи се на известно разстояние от вратата, за да повика слугите си. Този дом на мъртвите му вдъхваше страх.
Сградата принадлежеше на една стара фамилия във Венеция: Караманьола.
Дожът очакваше слугите си с техните факли, за да проникнат в гробницата.
През това време Анунциата, движейки се в гробницата, бе достигнала до една малка мраморна стълбичка, водеща към подземието.
Не виждайки къде стъпва в тъмнината, тя се залюля и падна.
Тя изпусна един лек вик. За щастие, не бе се наранила. Реши се да слезе в гроба-спасител, който щеше да я скрие от нейния неприятел.
Ужасена от страшното място, всред което се намираше, ужасена от чудовището, което я преследваше, тя не се поколеба нито за момент и предпочете ужаса на гробницата пред това на един насилствен брак.
Тя напредваше със спотаени стъпки, без да знае къде отива, по мястото, оставено между многобройните сгъстени ковчези…
Множество гласове се чуха пред входа на гробницата. Една червеникава светлина освети гробницата до подземието, в което се намираше Анунциата, несигурна в своето скривалище. Тя размишляваше как би могла да избегне опасността… Когато внезапно забеляза един отворен и празен ковчег.
Сегашният собственик на този погребален дом бе вероятно някой старец, който вече се бе погрижил за последното си жилище.
Ковчегът бе гарниран с кадифе във вътрешността и похлупакът се отваряше и затваряше със златни скачалки.
Анунциата различи ясно гласа на дожа, който заповядваше на слугите си да претърсят всички ъгли на гробницата. Чу техните стъпки, които се разхождаха над нея.
Ако, след един момент, те слязоха в подземието, за да привършат техния преглед, младото момиче би било безвъзвратно загубено.
Една мисъл я осъди внезапно. Тя легна решително в хубавия кадифен ковчег — вече се чуваха стъпки по стълбата — и затвори похлупака над себе си.
За щастие, по ковчега имаше някои малки дупчици, през които минаваше въздух и тя можеше свободно да диша.
Луиджи изследва залата със зверски поглед. Накара да приближат факлите до най-малките ъгли на стените, разгледа всички саркофази. Не откри нищо.
Дожът изглеждаше разочарован. Той поднови диренията, разгледа отново всички ъгли на гробницата, където би могла да се скрие девойката, но всичко беше напразно!
Изненадата му бе по-голяма от гнева. Анунциата пак му бе избягала. Как? Той не можеше да си обясни. „Кой знае? — казваше си той, — може би през някой подземен коридор…“
Той разгледа от горе до долу стените. Никъде не намери следа от това, което диреше.
Обезкуражен, Луиджи реши тогава да изпита едно друго средство. Той се поотдалечи малко от гробницата и направи знак на слугите си да го последват.
— Може би — помисли си той, — да е използвала тъмнината, за да напусне скривалището и да избяга безшумно.
Дожът преди да се отдалечи, има грижата да заключи желязната врата на храма.
Анунциата, ужасена, чу как ключът се завърта в ключалката.
Луиджи накара слугите си и работниците да разгледат всички части на острова. Но нищо подозрително не бе открито. Гондолата на Анунциата си стоеше още привързана към същия стълб. Дожът заповяда да пренесат старата лодка на някоя по-отстранена част от брега.
Луиджи реши да напусне острова. Слугите му, които познаваха сприхавия му характер, трепереха пред неговия мрачен и мълниеносен поглед.
В гробницата настъпи отново тишина.
Когато ключалката щракна и съобщи на момичето, че нейните преследвачи бяха излезли, тя отвори тихо похлупака на ковчега, но не без колебание, страхувайки се чудовището да не я очаква наблизо.
Анунциата стана от страшното си скривалище и се ослуша. Не чувайки нищо в зловещата гробница, тя напредна с предпазливост.
Тя се изкачи по мраморните стъпала и стигайки в горната част на малкия храм, погледна през прозорчето на стената.