Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Фалие стана и последва негъра върху моста. Той се облегна с лакът на преградата и забеляза в лодката присъствието на двама гребци и трима мъже, които разговаряха с въодушевление. Последните бяха Марино Маринели и двама рицари от Малта.
— Всичко е минало благополучно — промълви Фалие, — понеже те разговарят помежду си като приятели.
Вече думите им се различаваха върху кораба.
— Моля ви, благородни джентълмени — казваше Маринели, — да предадете още веднъж на вашия велик майстор голямата ми благодарност за всички оказани ми добрини. Когато бъда в положение, ще направя всичко възможно, за да се покажа достоен за вашия великодушен прием и гостоприемството ви.
— Сбогом, сеньоре, му извикаха двамата рицари, които му отдадоха почест. На вашите услуги сме, когато имате нужда! Нека успехът да увенчае вашето дело.
Маринели стисна горещо ръцете на двамата малтийци и се изкачи бързо на моста, където Фалие, Горо и Тонино го посрещнаха радостно.
Марино отговори на техните поздрави, а след това направи последен прощален знак на двамата рицари, които се отправиха по направление към Малта.
— Всичко върви добре! — извика той, сияещ от радост и надежда. — Всички мъчнотии са отстранени. Утре, призори, ще започнем нашата работа. Тя се отнася до изваждането от водата на съкровището на моя другар по верига, Мадреселва. То е потънало на това място, където сме хвърлили котва. Това богатство ще ме направи могъщ и ще улесни успеха на нашата мисия! Хайде, да си отпочинем. Всички ще помогнем на чудната и мистериозна работа, за която ни беше нужна камбаната.
Първото раздвижване на въжето означава: „Стигнахме дъното!“ Второто, което следваше след първото, казваше: „Продължавайте, ние не сме още на точното място!“ Третото имаше тоя смисъл: „Издигнете и преместете апарата!“ Най-после, едно двойно дърпане на въжето означаваше: „Обратно към повърхността!“
Когато Марино видя изведнъж тъмни маси да се появяват под камбаната, сигнализира на приятелите си, чрез едно раздвижване на въжето да преустановят спускането.
С помощта на един специален прът опита дъното. Пясък, водорасли, няколко камъка и малки рибки — това бе всичко, което откри.
— Дайте втория сигнал — заповяда Марино на д’Артенай.
Последният го послуша и камбаната се премести по-настрана. Един силен звук се чу. Апаратът се бе ударил в един предмет с големи размери, който лежеше на дъното на водата.
Д’Артенай не можа да сдържи един вик на изненада. Марино, по-спокоен, по-господар на себе си, го спря.
— Ние не знаем още нищо — каза той. Може би сме срещнали пред нас някоя грамадна скала… Дайте третият сигнал!
Д’Артенай дръпна въжето по условния начин и камбаната се издигна на няколко стъпки.
— Стой! — изкомандва Маринели, който внезапно забеляза пред себе си, през долното отвърстие, части от кораба на Мадреселва. — Ние го намерихме.
— Да благодарим на небето! — каза д’Артенай. — Тия черни дъски — добави той, — които са покрити с тиня и стари въжета, са зловещи за гледане! Кажете, Марино, как да проникнем във вътрешността на кораба?
В този момент веригите се отпуснаха леко и камбаната се наведе върху туловището на кораба така, че задната част на кораба влезе вътре в апарата.
Вместо отговор, Марино скочи решително върху тази издатина на потъналия кораб, която бързо се изсуши от въздуха в камбаната.
— Дайте ми брадвата! — каза той на приятеля си.
— Нещастнико, какво искаш да правиш? — извика д’Артенай.
— Остава ни малко време, — отговори кратко Маринели. — Трябва да видим дали корабът е този, когото търсим.
При тия думи той хвана брадвата, която неговият приятел му подаде.
— Помогнете ми да откъртим няколко дъски! — извика Марино, прав върху врязалата се вътре във вътрешността на камбаната част на кораба. — Останете тук, близо до мене, и дръжте се здраво върху краката си, иначе сме загубени!
— Чувствам, че дишам трудно — каза д’Артенай, в момента, когато Марино се опитваше с брадвата си да откърти няколко дъски от страната на кораба.
— Това е невъзможно, — каза Марино. — Ние ще можем да престоим още четвърт час.
При тия думи две дъски отстъпиха под ударите. С помощта на своя приятел той можа да отмести двете тежки дъски.
Тогава се появи вътрешността на кораба, пълен с вода.
Тъмнината пречеше да се различи нещо и Марино разбра, че работата беше по-трудна, отколкото предполагаше. Трябваше, за да има успех, да достигне във вътрешността на кораба.