Кристалният отломък
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кристалният отломък». Краткое содержание книги:
Битката в Долината на мразовития вятър съвсем не се бе развила така, както им бе обещал Акар Кесел.
31
Победа
Воините на Десетте града, заедно с джуджетата и варварите, с мечове в ръка си бяха пробили път от всички краища на полето и сега стояха заедно пред северните порти на Брин Шандер. И докато те бяха преодолели всички препятствия по пътя си — разстояние, врагове и отдавнашна неприязън един към друг — за да се обединят и да могат да оцелеят, в армията на Кесел се случваше точно обратното. Когато навлизаха в Бременския проход, единствената им цел бе победата в прослава на Акар Кесел. Ала него вече го нямаше, Кришал Тирит се бе превърнала купчина отломъци и тънката нишка, която бе обединявала извечните врагове, се скъса. Омразата между съперничещите си племена заплашваше да избухне с всичка сила.
С нова надежда гледаха противниците си хората и джуджетата — все повече и повече от чудовищата напускаха бойното поле и побягваха към откритата тундра.
Ала въпреки това, многохилядната някога армия на Кесел все още бе достатъчно голяма и като море заливаше защитниците на Десетте града, притискайки ги плътно към северната стена на Брин Шандер. Засега чудовищата все още не се бяха впуснали в атака, но и не отстъпваха от подстъпите към престолния град.
По-рано, когато първото им нападение бе изненадало нашествениците, водачите на хората и джуджетата биха сметнали това затишие за пагубно — то не само можеше да отслаби жаждата им за разплата, но щеше да даде възможност на изумените им противници да се прегрупират и да заемат по-удобна позиция на бойното поле.
Сега обаче, то бе горещо приветствано от Касиус и останалите. То даде възможност на изтощените воини да си поемат дъх, а на гоблините и орките помогна да осъзнаят с още по-болезнена сила колко големи загуби бяха понесли. Бойното поле в тази част на града буквално бе покрито с трупове — повечето от тях гоблинови, а не човешки — а жалката купчина отломки, която допреди няколко часа бе величествената Кришал Тирит, постоянно напомняше на чудовищата за жестокото поражение, което бяха претърпели. Не бе останал нито един великан или людоед, който да стегне непрестанно разреждащите се редици. С всяка изминала минута, все повече и повече от чудовищата напускаха бойното поле.
Касиус свика оцелелите представители на кратко съвещание.
Малко встрани от тях, Уолфгар и Ревик говореха с Фендер Ковашкия чук, който бе поел командването над отряда на джуджетата по време на обезпокояващото отсъствие на Бруенор.
— Голяма радост изпълни сърцата ни, когато се върна, могъщи Уолфгар! — рече Фендер. — Бруенор бе сигурен в това.
Уолфгар отправи поглед към полето, търсейки някакъв знак, който да му подскаже, че Бруенор все още е там някъде и все така безмилостно посича враговете си.
— Знаете ли нещо за него?
— Ти си последният, който го е видял — с мрачен глас отвърна Фендер.
Двамата замълчаха, все така вгледани в полето.
— Нека пак чуя свистенето на брадвата ти! — тихо прошепна Уолфгар.
Ала Бруенор не можеше да го чуе.
— Йенсин — обърна се Касиус към представителя на Каер Диневал, — къде са жените и децата ви? На сигурно място ли са?
— В Източен пристан — отвърна Брент. — Заедно с жените и децата на Дуганова бърлога и Добра медовина. Имат достатъчно припаси, а ако презрените воини на Кесел се отправят натам, хората ще разберат достатъчно рано, та да успеят отново да излязат в Диншиър.
— Ала колко дълго ще могат да оцелеят в езерото? — попита Касиус.
Брент сви рамене:
— Предполагам, докато дойде зимата. Ала гоблините и орките не могат да обградят цялото езеро, така че винаги ще има място, където да слизат на сушата.
Касиус доволно кимна и се обърна към Кемп.
— В Самотната кория — отвърна таргосецът на неизречения му въпрос. — И се обзалагам, че са по-добре, отколкото ние сега. Имат толкова много лодки, че могат да основат град насред Маер Дуалдон.
— Това е добре — рече Касиус, — защото ни дава още една възможност. Бихме могли да удържим чудовищата още малко, а след това да се скрием зад стените на Брин Шандер. Въпреки че по брой все още ни превъзхождат, гоблините и орките няма да успеят да превземат града.