Кристалният отломък

В началото воините на Кемп напредваха с трескава бързина, помитайки всичко по пътя си, ала колкото повече наближаваха хълма на Брин Шандер, толкова по-гъсти бяха редиците на чудовищата и толкова по-отчаяни и свирепи ставаха враговете им. Когато се намираха едва на стотина метра от подножието на хълма, бойците на Маер Дуалдон се оказаха обградени от всички страни и трябваше да се бият за живота си.

Армията, която идваше от изток, засега не срещаше толкова препятствия. Устремени надолу по Източния път, воините почти не срещнаха съпротива и, първи достигнаха хълма. Безстрашните рибари бяха прекосили езерата с трескава бързина, бяха преминали през цялото поле, пробивайки си път с мечове и копия в ръка, ала дори и сега Йенсин Брент, единственият оцелял от представителите (Шермонт и представителите от Аленото езеро бяха убити на Източния път), не им разреши да си починат. До ушите му все по-ясно долиташе шума от лютата битка — храбрите воини, които се сражаваха с пълчищата на Кесел, отчаяно се нуждаеха от помощ.

Ала когато войската му най-сетне достигна последния завой на пътя и погледна към северните порти на Брин Шандер, хората замръзнаха по местата си. Пред ужасените им очи се разкри най-жестоката битка, която бяха виждали или чували, дори и в най-преувеличените разкази в някоя пивница. Застанали върху посечените тела на хилядите убити, воините бяха вкопчени в смъртоносна схватка, а тези, които по някакъв начин бяха изгубили оръжията си, посрещаха мечовете и копията на враговете си с голи ръце.

Брент веднага разбра, че Касиус и хората му ще успеят да достигнат до стените на града и без негова помощ. Ала бойците на Маер Дуалдон, притиснати от всички страни от чудовищата на Кесел, вече изнемогваха.

— На запад! — провикна се той и поведе воините към обградената армия на Кемп.

Право напред полетяха бойците — желанието да помогнат на другарите си прогони умората и вля нови сили във вените им. По заповед на Брент се спуснаха по склона в разгънат строй, но когато достигнаха бойното поле, воините, които се намираха в средата, продължиха напред, вклинявайки се дълбоко в редиците на чудовищата.

Хората на Кемп посрещнаха събратята си с радостни възгласи. Обединени, двете армии успяха да се оттеглят към северното подножие на хълма. В мига, в който и последният воин се добра до хълма на Брин Шандер, пристигнаха Касиус и Уолфгар със своите бойци и джуджетата. Сега, когато всичките им врагове се бяха обединили, гоблините предпазливо спряха. Бяха понесли страховити загуби. Нито един великан, нито пък людоед, не бе оцелял, цели оркски и гоблинови племена лежаха мъртви на бойното поле. Блестящата Кришал Тирит сега бе купчина черни отломки, а Акар Кесел лежеше в снежния си гроб.

Хората, които стояха на хълма, бяха изтощени и отслабнали, ала суровият блясък в очите им недвусмислено даваше да се разбере, че ще се бият до последната си капка кръв. Притиснати до стената, жителите на Десетте града вече нямаха какво да губят.

Разяждащи съмнения плъзнаха сред оцелелите орки и гоблини. Навярно редиците им все още бяха достатъчно многочислени, за да надделеят над враговете си, ала в тази битка неминуемо щяха да паднат още стотици жертви, преди да успеят да победят свирепите воини на Десетте града и ужасяващите им съюзници. А дори и тогава, на кое от всичките племена щеше да принадлежи победата? Без обединяващата воля на магьосника, онези, които щяха да оцелеят в битката, надали щяха да успеят да си поделят плячката, без да се стигне до нови кръвопролития.