Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
- Автор: Ерчиван Ердоган
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: «Дилок»
- Переводчик: Светослав Коев
- Жанр: История
Электронная книга - «Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)». Краткое содержание книги:
Възходът на древен Египет към висока култура всъщност трябва да е протекъл доста по-различно, отколкото научните среди днес продължават да твърдят. Съвсем очевидно античните учени от различни точки на земното кълбо са разполагали с невероятни и загадъчни познания. Съществуват доказателства, че не само мореплаването е на възраст 60 000 години, но че употребата на уранова руда, електричество, микроскопи, летателни апарати, дори и гениите експерименти не са били безизвестни за тях. Не само египтолози, но и сътрудници на NASA добре знаят, че по всяка вероятност в центъра на Голямата пирамида е имало източник на радиоактивна енергия с не по-малка сила от ядрен заряд!
Смущаващото в случая е по-скоро това, че официалната египтология е добре запозната с фактите, но мълчи. Защо?
В специализираната си книга немският журналист изследовател Ердоган Ерчиван разказва съдържателно и много вълнуващо за забележителните събития и обрати, белязали развитието не само на Египет, но и на целия древен свят.
Възможно ли е изобщо античните хора без чужда помощ, само със собствени ресурси, да реализират научни резултати и заключения, близки до постиганите с най-съвременни технологии?
Защо откритите при пълна секретност четвърта и пета камера в Голямата пирамида остават недостъпни за обществеността? Защо от новооткритите подземни тунели и лабиринти се интересуват военни, а не египтолози?
Инсайдери разказват за античен подземен град под платото Гиза и за мистериозен ядрен реактор в тялото на Голямата пирамида.
Защо най-важните открития са пазени в тайна от египтолозите?
И досега не е неизвестно какво би могло да предизвика такава горещина. Но съгласно записки от пътеписи от 10. век още преди 1000 години от върха на Хеопсовата пирамида трябва да са «…излизали зелени лъчи». Тайнственият д-р Хелмут Бернер също разказва особени неща:
«Преди няколко дни трима наши изследователи откриха стенна рисунка в един от тунелите на пирамидата, от която изпъкваше едно странно светещо око. Когато мъжете го докоснали внезапно се отворила една стена. Зад нея имаше стръмно стълбище, което водеше право надолу. Изследователите слязоха 123 стъпала и достигнаха врат от чисто злато! Досега не сме успели да отворим тази врата, единствено успяхме да разчетем йероглифите, които бяха издълбани в нея«.
По-нататък д-р Бернер съобщава за някои подстъпи, които трябвало да водят до непозната засега камера, която те проучили:
«Ние знаем единствено, че от външната стена на пирамидата към това помещение водят само незначителни, с дебелина на сламки канали. През тях душата на фараона трябва да е попадала направо на небето, за да се венчае там с Богинята на египтяните. Досега сме открили само три подобни шахти. Ако човек мислено ги удължи по продължение на тяхното движение, те посочват трите сини Слънца в небето на Орион, които са отдалечени на около 200 милиона светлинни години от Земята«.
Още през януари на 1972 г. египетският атомен физик д-р Фати ел-Бедеви от университета Ain-Shams в Кайро египтолога и специалистът по пирамиди д-р Аамед Факри внесоха нова идея. Атомният физик знаеше, че космическите лъчения на Слънцето действат като атомен реактор и превръщат въглерода от външната земна атмосфера в радиоактивния въглерод С-14. Преди това д-р Факри бил изследвал погребални дарове и мумии и се убедил, че с тях измервателните уреди полудявали. Внезапно мумиите се оказали с 500 години по-стари от саркофага, в който били положени, а житните семена били по-стари от съдовете, в които се намирали.
При датиране на възрастта до 5700 години науката винаги изтъква разликата от ± 150 години, използвайки метода С-14. Този метод наистина функционира само тогава, когато концентрацията на въглерод в атмосферата се е запазила константна през хилядолетията. Замервания, провеждани след атомна експлозия, показват на практика големи регионални отклонения в съдържанието на въглерод-14. Доктор Бернер също съобщава за налична радиация в Голямата пирамида:
«Ето, че ние вкарахме измервателни микроуреди в познатите ни до момента канали на външната стена. Стрелките веднага заподскачаха като луди. Наглият хай-тек компютър пресметна с вероятност 86,3 процента, че в центъра на Хеопсовата пирамида се крие радиоактивна енергия, отговаряща по сила на атомна бомба!»
Самата дума «пирамида» дължим на гърците, която според някои египтоложки теории те пренасят от един триъгълен сладкиш на име «пирамис». Би могло обаче и да е абсолютно другояче, и думата да идва от гръцкото «пиро» («руго»), което означава «огън»! Следователно бихме могли — като първоначално обозначение за пирамида — да привлечем гръцката дума «пиро-мит» («pyro-myt»), което може да бъде преведено като «средище на огън«. и смисълът му може да бъде проследен от досегашния ход на изложението.
Гори ли наистина вечен огън в Голямата пирамида?
Най-малкото, което се случи е, че през 2001 година професор Марк Ленър и д-р Захи Хауас съобщиха новата си теория, че Голямата пирамида не е, както се твърдеше досега, изградена от 2,3 милиона каменни блока, а само от 750 000. Това според мен може да се обясни с упоритите информации за скрити помещения в нея. Защото броят на вложените каменни блокове може да се редуцира единствено заради наличието на множество кухи пространства!
В историята на археологията египтологията заема своя особена позиция. Само от египетската пустинна земя с константна последователност бяха отнемани множество, някои от които дори до днес официално неоповестени находки! Историческата картина за древен Египет дори беше изяснена и големи части от йероглифите бяха разчетени, но мрачното минало на египетските Богове, както и преди, остава покрито под булото на неизвестността. Ако действително тук не става дума за научна фантастика и ако по-новите проучвания в Голямата пирамида имат връзка с всички описани дотук загадки на Забранената египтология, то настоящото изследване поема отговорността за евентуалните допуснати грешки!
Докато още през декември 1999 г. д-р Хауас говореше за мащабно планираната акция по отместването на блокиращия камък на Гантенбринк, министърът на туризма никога не успя да реализира своя проект за позлатения пирамидион. Уж на 30 декември 1999 г. — така се твърди — ислямските фундаменталисти се оплакали от планираната акция и понеже по онова време още продължавал месецът на постите, Рамазан, начинанието било заклеймено като престъпление срещу Аллах, така че било изоставено. Подобно «обяснение» обаче отново е голяма глупост, която би могла да хрумне единствено на официалните египетски инстанции. Защото ясно е едно: за издигащия се на повече от 140 метра височина, девет метров пирамидион щеше да е необходим поне 150 метра висок кран. За практическото изпълнение на проекта освен това щеше да е необходим и военен вертолет, но на практика мнимият пирамидион никога не е съществувал! Въпреки това обстоятелство д-р Хауас не се умори да повтаря на аудиторията, че «проектът с пирамидиона» носел много технически затруднения и затова за нощта на Коледа през 2000 година той нямало да може да бъде изпълнен. А пък египетският министър на културата Фарук Хосни каза: