Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
- Автор: Ерчиван Ердоган
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: «Дилок»
- Переводчик: Светослав Коев
- Жанр: История
Электронная книга - «Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)». Краткое содержание книги:
Възходът на древен Египет към висока култура всъщност трябва да е протекъл доста по-различно, отколкото научните среди днес продължават да твърдят. Съвсем очевидно античните учени от различни точки на земното кълбо са разполагали с невероятни и загадъчни познания. Съществуват доказателства, че не само мореплаването е на възраст 60 000 години, но че употребата на уранова руда, електричество, микроскопи, летателни апарати, дори и гениите експерименти не са били безизвестни за тях. Не само египтолози, но и сътрудници на NASA добре знаят, че по всяка вероятност в центъра на Голямата пирамида е имало източник на радиоактивна енергия с не по-малка сила от ядрен заряд!
Смущаващото в случая е по-скоро това, че официалната египтология е добре запозната с фактите, но мълчи. Защо?
В специализираната си книга немският журналист изследовател Ердоган Ерчиван разказва съдържателно и много вълнуващо за забележителните събития и обрати, белязали развитието не само на Египет, но и на целия древен свят.
Възможно ли е изобщо античните хора без чужда помощ, само със собствени ресурси, да реализират научни резултати и заключения, близки до постиганите с най-съвременни технологии?
Защо откритите при пълна секретност четвърта и пета камера в Голямата пирамида остават недостъпни за обществеността? Защо от новооткритите подземни тунели и лабиринти се интересуват военни, а не египтолози?
Инсайдери разказват за античен подземен град под платото Гиза и за мистериозен ядрен реактор в тялото на Голямата пирамида.
Защо най-важните открития са пазени в тайна от египтолозите?
Но по-късно професор Алварес се опита отново да се върне, преди нещата отново да потънат в забрава:
«Уредите бяха напълно изправни. В района на разположения на 35 градуса конус, който беше сканиран от радара, не показа никакви индикации за каквито и да било тунели или камери«.
Замерванията във всеки случай бяха проведени в ъглов периметър от три градуса, при което измервателното поле над един поставен на върха си конус с ъгъл от 70 градуса до главната камера на пирамидата достигнаха средно 84 мюонни удара. Доктор Гонейд отново беше малко объркан относно експериментите:
«Човек може да го нарече както си иска — окултизъм, проклятие на фараоните, вълшебство или магия, но във всеки случай в пирамидата действа сила, която изглежда, че не признава физическите закони«.
Но пък в Америка Алварес не само, че отхвърли всички описанията за случилото се, но още веднъж разказа за доверието си в научната способност на египтянина Амр Гонейд. После той обясни, че го канел за едногодишна съвместна работа в неговата лаборатория в Калифорния:
«Ако и за секунда бях допуснал безсмислиците, които му приписват, за истина, никога нямаше да го подтикна да работи за моя изследователски екип«.
Изгодното предложение просто накара лошо заплатеният египтянин да замълчи.
Дали този конспиративен начин на работа може да се нарече наука?
През март 1999 г. един читател ми съобщи за революционна статия, която била публикувана в булевардната преса под името «Шестте тайни на Хеопсовата пирамида». Моите разследвания обаче показаха, че в немскоговорящия регион не можеха да бъдат намерени нито отговорният редактор, нито репортерът на предполагаемия археолог. След безброй разговори с редакцията на Coupe госпожа Зерфас най-накрая ми съобщи, че статията била заимствана от американско списание и отговорният археолог, който съобщавал за Хеопсовата пирамида, бил използвал псевдоним още в американския оригинал, но той наистина работел там.
За какво изобщо става дума в статията?
Един археолог от университета в Саарбрюкен, д-р Хелмут Вернер, както се твърди, бил проучвал вътрешността на Голямата пирамида заедно с трима свои колеги през април 1998 г. Изследователите успели да извършат сеизмографски замервания и с помощта на уреди с инфрачервена светлина локализирали над 200 изкуствено създадени кухи помещения в тялото на пирамидата. Последвалите вълнови изследвания през август 1998 г., за които били използвани специално създадени за целта рентгенови апарати, потвърдили наличието на тези помещения. Интересното в историята е, че още през 1987 г. професор Закуджи Йошимура и неговият екип от университета в Уаседа съобщиха за подобен брой кухи помещения. Въпреки че откритията на японеца бяха публикувани в доклад от 60 страници, до днес официалната египтология не им обръща никакво внимание.
В относително фантастично звучащия изследователски доклад от февруари 1999 г. д-р Бернер заявява, че:
«Египтяните са се научили да пазят тайните си от чужденци. В лабиринта от проходи и камери те са поставили многобройни смъртоносни капани, които функционират перфектно и до днес«.
Освен това Бернер съобщава за хиляди останки от скелети, които изгнили във вътрешността на пирамидата през последните векове. Следователно не би могло да става дума за мумии на египетски фараони и техните умрели членове от семейството, а за труповете на крадци на гробове, авантюристи и изследователи, които станали жертва на хитрите изобретения на строителите на пирамидите. Освен това д-р Вернер разказва за използването на видеоробот, който абсолютно би могъл да се окаже същият, разработен от канадската фирма Amtex and Spar Aerospace:
«В една шахта, чиито диаметър е едва колкото кюнец и отвежда вертикално нагоре, изпратихме един управляван дистанционно и с вградена видеокамера миниробот. След като измина около 150 метра веригите му забуксуваха в някаква камера. Там ние заснехме планини от пергаментови свитъци с непознати писмени знаци«.
Дали това е откритата от Кинеман и Петри тайна камера?
За разлика от проведения от Рудолф Гантенбринк и Германския археологичен институт в Кайро Upuaut-проект, в проекта Daedalos трябваше да се изследват абсолютно нови участъци на пирамидата. Но тези описания звучат странно, а и фантастично:
«Надявахме се, че с хващащото си рамо роботът ще успее да извади на бял свят документите. Но се случи нещо непонятно: топлинните му датчици изведнъж показаха нагорещяване над 1000 градуса. Гледайки монитора станахме свидетели как роботът се превърна в буца разтопен метал. Видеовръзката се разпадна!»