Покани ме да вляза
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Покани ме да вляза». Краткое содержание книги:
Йоста не оцени шегата и Лаке вдигна длани.
— Не, сори. Просто… уф, съвсем съм… това с Виргиния, аз… — изведнъж се изправи, удари по масата с ръка. — Не ми се остава повече тук!
Йоста подскочи на дивана. Котката пред краката на Лаке се изниза, скри се под фотьойла. Отнякъде се чу съскане. Йоста се размърда, разклати чашата си.
— Ами добре. Не те…
— Не говоря за тук. А за тук. Цялата тази гадост. Блакеберг. Всичко. Тези къщи, улиците, местата, хората, всичко е просто… като някаква гадна болест, схващаш ли? Нещо не е наред. Измислили са, проектирали са… за да стане идеалното място, напи. А какво е станало — боклук. Прецакана работа.
Все едно че… не мога да го обясня… все едно са пресметнали с точност ъглите, как ще се разполагат едни спрямо други сградите, нали. За да се постигне хармония и прочее. Обаче е имало нещо погрешно в линийките и триъгълниците, или каквото там, по дяволите, използват, и поначало всичко е тръгнало накриво, а после още повече. Сега вървиш между къщите и усещаш, че не… Не, не и не. Тук не се живее. Тук е криво, схващаш ли?
И не говоря точно за ъглите, нещо друго е, нещо, дето… като болест, прояла стените, и аз… не мога повече така.
Чу се кълколене, Йоста отново наля питие в чашата на Лаке, без да го пита. Лаке го прие с благодарност. След излиянието си усети приятно спокойствие — спокойствие, което алкохолът изпълни с топлина. Той се облегна на фотьойла, изпусна поетия въздух.
Помълчаха, после на вратата се звънна.
— Очакваш ли гости? — попита Лаке.
Йоста поклати глава и се надигна от дивана с усилие.
— Не. Тук на хан се превърна.
Лаке се ухили и вдигна чаша към Йоста, който минаваше покрай него. Сега се чувстваше по-добре. Всъщност съвсем добре.
Входната врата се отвори. Някой отвън каза нещо и Йоста отвърна:
— Заповядай, влез.
Легнала във ваната, в топлата вода, която се оцвети в розово от засъхналата по тялото й кръв, Виргиния взе решение.
Йоста.
Новата й същност й подсказваше, че трябва да е някой, който да я пусне в дома си. Старата — да не е някой, когото обича. Или поне харесва. Йоста беше подходящ и по двата критерия.
Тя се изправи, избърса се, навлече блуза и панталон. Едва на улицата забеляза, че не си бе взела палто. Обаче не й беше студено.
Нови открития през цялото време.
Спря пред високия блок, погледна към прозореца на Йоста. Беше си у дома. Винаги си беше у дома.
Ами ако се съпротивлява?
Не беше помислила за това. Представяше си, че просто ще отиде и ще стори необходимото. Но може би той иска да живее?
Естествено, че му се живее. Той е човек, има си своите радости, а и всичките котки, които…
Мисълта спря, изчезна. Тя сложи ръка на сърцето си. Биеше с пет удара в минута и знаеше, че трябва да го пази. Сигурно имаше нещо вярно в това… за дървения кол.
Взе асансьора до предпоследния етаж, звънна. Когато Йоста отвори вратата и видя Виргиния, очите му се разшириха като от ужас.
Той знае ли? Личи ли ми?
Йоста попита:
— Ама… ти ли си?
— Да. Може ли…
Посочи навътре в апартамента. Не разбираше. Усещаше интуитивно, че й трябва покана, иначе… иначе… нещо… Той кимна, отстъпи назад.
— Заповядай, влез.
Тя прекрачи прага и Йоста дръпна вратата, погледна я с воднисти очи. Беше небръснат; отпуснатата кожа на шията му беше като зацапана от сива набола брада. Вонята в апартамента — по-лоша, отколкото си я спомняше, по-силна.
Не искам…
Старият й мозък се изключи. Гладът взе надмощие. Тя сложи ръце върху раменете на Йоста, тоест видя как ръцете й хващат раменете му. Не се спря. Предишната Виргиния се беше свила някъде в дълбините на черепа й без право на глас.
Устата й каза:
— Ще ми помогнеш ли малко? Стой мирно.
Чу нещо. Глас.
— Виргиния! Здравей! Така се радвам да…
Лаке се дръпна назад, когато Виргиния извърна глава към него.
Очите й бяха празни. Сякаш някой бе забил в тях игли и изсмукал истинската Виргиния, оставяйки само безизразния поглед от анатомичен атлас. Илюстрация 8. Очи.
Виргиния се взира в него около секунда, след това пусна Йоста и се обърна към вратата, само че тя беше заключена. Посегна към врътката на бравата, Лаке я хвана, дръпна я.