Опасна дарба или поредният Фауст
- Автор: Найери Даниъл и Дина
- Серия: Училище Марлоу #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-249-7
- Переводчик: Корнелия Лозанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Опасна дарба или поредният Фауст». Краткое содержание книги:
Героите на този роман са изправени пред същото предизвикателство като Фауст — има ли нещо достатъчно ценно, за да продадеш душата си за него?
Стиснала ръката на Бел, докато се опитваше насила да я измъкне от това място, Бисе почувства болката й като своя. Много по-силно отпреди. Много по-силно, отколкото когато бяха малки и Бисе потръпваше от случайните рани на Бел. Сега болката идваше дълбоко отвътре. Беше част от нея. Не като при близначки, а като при майка и дъщеря.
Да ми бъдеш като дъщеря.
Бел се протегна към гърчещата се врата. Ръцете и лицата, скрити вътре, огъваха дървото, сякаш се опитваха да избягат. Но за своя изненада Бел не усети страх. Когато най-сетне докосна вратата, ръката й трепна и влезе навътре. Опипа наоколо, но не намери нищо. Като игра на светлината лицата изчезнаха, когато ръката й мина през тях. Бел се обърна и избяга.
— Но… ти ще умреш ли? — попита Кристиан, докато двамата с Бисе минаха край разрушената стена и през прозореца.
— Намерих лек — отвърна Бисе.
— Но няма и да станеш по-млада.
— Ще остана такава, каквато съм сега — Бисе се усмихна на Кристиан, за да му покаже, че така е по-добре, че той трябва да бъде смел.
Когато тримата излязоха през пожарния изход, Кристиан чу някакъв звук.
— Какво беше това? — зачуди се той и погледна през прозореца в апартамента. Мадам Вилрой се бе оттеглила в сянката, но необичайният шум се усилваше все повече и повече, докато не стана оглушителен. Внезапно от прозореца като снаряд изскочи рояк насекоми, който ги покри като дебело, гнусно одеяло. Бел изпищя. Бисе се обърна към Кристиан.
— Спри ги, както направи преди.
Когато облакът обгради Кристиан, докосвайки всеки милиметър по тялото му, той замижа и се приготви да открадне за последен път. След минута отвори очи. Нищо не се бе променило.
— Трябваше да се сетим. Вече не можем да използваме дарбите си — рече Бисе. — Да бягаме.
Опитаха се да не забелязват насекомите, докато слизаха по пожарната стълба и избягаха на улицата. Бисе погледна назад и зърна уплашеното лице на Кристиан. Той се опитваше да изглежда силен, но без дарбата си бе беззащитен за пръв път от дълго време. На следващото кръстовище тримата спряха и се спогледаха объркани, чудейки се накъде да поемат. Заобръщаха се като малки деца, избягали от къщи, уплашени, колебаещи се. Но тогава Бисе се усмихна и продължи напред, а другите двама я последваха. В далечината чуха как по булеварда мина кола. Но на тази малка уличка в Ню Йорк нямаше кой да забележи тримата бегълци в нощта.
Следговор
Равносметка
Свърши се. Но за трите изгубени деца това беше началото на нещо ново. Вече го усещаха в студената нощ, която не ги плашеше толкова. Мракът вече не беше безнадежден, а пълен с обещанията на дневната светлина. Кристиан, Бисе и Бел обикаляха улиците край отворените магазини, бистра и заведения за бърза закуска. Дошъл ли бе краят на света без тях? Беше ли променила нещо тяхната битка с Вилрой? Не, тя нямаше да влезе в сутрешните новини, за да чуе за нея бащата на Томас. Мисис Вирт и мисис Спенсър нямаше да си шепнат за нея с тъй наречените си приятелки. Нямаше да ги е грижа. Щяха да си останат твърде заети да бутат напред децата си — Люси и Конър, още по-далеч, още по-упорито. Мис Лемьо щеше да продължи да извлича изгода от маниите им и всяка година конкуренцията щеше да е все по-жестока. Но тези три души се бяха спасили. Бяха избягали. След случилото се никакво зло нямаше да прескочи стените и да ги отвлече в нощта. Защото бяха научили нещо важно за гувернантката си мадам Вилрой — приятелката на Фауст.
Ето какво беше то: тя не знае всичко. Да, има шпиони навсякъде, може би някой от тях е на твоето рамо, но не може да влезе в сърцето ти — не и ако сам не го пожелаеш. Живяла е достатъчно дълго, да. Във всички исторически книги има истории, саги и басни за нея. Била е наоколо толкова време, че има усет за хората, познава ги толкова добре. Ако някой те наблюдава през цялото време, дори когато мислиш, че си сам, ако чува всяка дума, която си прошепнеш, ако вижда всяка гримаса, която направиш, той ще научи за теб повече, отколкото предполагаш. Дори ще започне да се досеща какво мислиш — и дори да не е сигурен в това, в повечето случаи ще се окаже прав.
Макар че вече не се страхуваха, тримата бегълци нямаше да спрат да мислят за сестра си Виктория и брат си Валентин. Бяха опитали да ги вземат със себе си. Що се отнася до Кристиан, той бе простил на Валентин за онова, което му бе причинил. През годините Кристиан неведнъж бе имал възможност да сподели надеждите си за Валентин. Ако получи втори шанс, надявам се да го използва.