Опасна дарба или поредният Фауст
- Автор: Найери Даниъл и Дина
- Серия: Училище Марлоу #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-249-7
- Переводчик: Корнелия Лозанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Опасна дарба или поредният Фауст». Краткое содержание книги:
Героите на този роман са изправени пред същото предизвикателство като Фауст — има ли нещо достатъчно ценно, за да продадеш душата си за него?
Когато прочете текста върху пергамента, Бисе най-сетне разбра и се натъжи — за себе си и за сестра си, понеже двете взаимно бяха разбили живота си. Отново погледна към вратата. Ръцете й бяха потни, чувстваше се измамена. Нима беше възможно? Серумът против стареене беше направен, след като бе открадната красотата на някой друг. Някой, който споделя същата кръв. Бисе се съпротивляваше да го приеме, но никой не я питаше. Горката Бел. Това е причината тя да погрознее — Вилрой бе използвала красотата й за тази отвара, за да може да ме хване в капана си. Вилрой вероятно бе вземала постепенно истинската красота на Бел, онази отпреди гувернантката да й даде новото, хипнотизиращо лице. Под онази ослепителна маска никой нямаше да забележи, че тя погрознява все повече и повече, че жизнеността й избледнява, за да бъде заменена от суетата и гордостта, загрозявайки я отвън и отвътре. След това, когато Вилрой реши, изведнъж всичко лъсна върху лицето на горкото момиче. Бисе усети тъпа болка в гърдите си. Тя беше съучастничка за погрозняването на сестра й — и за новопридобитата й извънмерна суета — понеже години наред бе изпивала истинската й красота.
В същото време част от нея — онази, която оплакваше пропилените години, припомняше, че именно Бел ги бе въвлякла в това. Не е ли това изкупление за нея? Нима тя не ме продаде, за да стане красива? Не беше ли тя тази, която сметна, че моят живот е по-маловажен от нейната суетност? В следващия миг Бисе се засрами заради мислите си. Вече бе прекалено стара, за да бъде толкова дребнава. Освен това нещо друго я притесняваше много повече. Проклятието — да използваш другия до смъртта си. Значеше ли това, че трябва да продължи да използва Бел, за да остане жива? И тя да погрознее още повече? И ще умре ли, когато красотата се изчерпи напълно?
За един ужасен миг Бисе остана неподвижна, изгуби представа за времето, не се скри, а го остави да се изплъзне между пръстите й, без да реагира. Значи ето какво ни очаква — дори да избягаме, нищо няма да се промени. Колко удобно. За да остане жива Бисе, Бел трябваше да се откаже от единственото нещо, което искаше. Щеше да й се наложи да изкупи вината си, че бе предала живота на Бисе на демоничната мадам Вилрой, като се откаже от външната красота, толкова важна за нея. Може би така щеше да си възвърне честта или да получи опрощение. Някой ден Бисе щеше да се превърне в съсухрена, слабоумна старица, а Бел щеше да заприлича на урод — безформена и противна, но двете щяха да са заедно, все така близки, както могат да бъдат само две близначки.
— Ще съжаляваш за това! — изсъска Валентин, когато Бел го ритна в корема.
— Извинявай, много извинявай, Валентин — Бел се опита да му помогне да се изправи, но той я бутна настрани. Тя отново се, обърна към стаята.
— Бел, можеш ли да ми обясниш — какво търсиш в моето крило?
Бел замръзна, когато чу гласа на мадам Вилрой. Тя стоеше със скръстени ръце зад падналия на земята Валентин, а над рамото й надничаше Виктория. По коридора към тях тичаше Кристиан, но когато видя Валентин, рязко спря. Изведнъж изпита съжаление към него — свит на пода, с очи, кървясали от опитите да си спомни собствените си лъжи, оплетен в собствените си мрежи, несигурен коя част от живота му е истинска. За миг Кристиан си помисли, че именно Валентин беше извадил най-лошия късмет от всички тях.
— Къде е Бисе? — попита с леден глас мадам Вилрой.
Никой не отговори, но сърцето на Бел биеше толкова силно, че тя си помисли, че всички го чуват. Затвори очи и се помоли мадам Вилрой да не влезе в стаята.
— Мръдни се.
Гувернантката мина покрай нея и бутна вратата.
Забравяйки за момент за рецептата и за нейните противни приложения, Бисе концентрира цялата си сила върху задачата да отвори бутилката, която все още беше плътно затворена. Най-сетне, с едва чуто изпукване, тапата излезе. Ръцете на Бисе трепереха, когато вдигна шишето към устните си, стараейки се да не разлее нито капка. Можеше ли да го направи наистина? Можеше ли да отпие, след като знае, че всяка глътка е за сметка на красотата на сестра й? Но точно преди да отпие, чу шум и в стаята като гръмотевична буря връхлетя гувернантката. Когато Бисе видя мадам Вилрой, заля я вълна от отчаяние. Очите й се стрелнаха към вратата, устните й трепнаха. Не можеше да умре тук. Не можеше да се предаде в присъствието на толкова много зло. Крехкото й тяло се разтресе от мисълта за ужасното нещо, което трябваше да стори, нещо, което за пръв път щеше да направи в пълно съзнание. В този миг, когато доближи шишето до устните си, сърцето й задумка учестено, а главата й се завъртя. Пое си дъх и когато Вилрой съвсем приближи, неясно как изпусна бутилката на пода. Тя се пръсна на хиляди парченца, а скъпоценната течност плисна във всички посоки.