Опасна дарба или поредният Фауст

— Ела с нас, Вал.

Валентин извади ръце от джобовете си и прокара пръсти през косата си.

— Съжалявам, Кристиан. За всичко, което сторих…

— Всичко е наред — отвърна Кристиан. — Идвай. Знам, че тя те е принудила да се държиш така.

Но когато най-после се помръдна от мястото си, Валентин не тръгна към Кристиан. Вместо това наведе засрамено глава и отиде при мадам Вилрой.

— Не. Не ме е карала да върша каквото и да било.

От устата на Кристиан излезе нечленоразделен звук, сякаш той се опитваше едновременно да каже нещо, да се засмее, да се разплаче и да се изкашля.

— Съжалявам, братче — рече Валентин. — Обикновеното не е достатъчно за мен.

— Да вървим — обади се Бисе.

— Не можете — повтори мадам Вилрой, когато Бисе понечи да тръгне към вратата. — Все още душата на Бел е у мен.

Мадам Вилрой погледна огромната махагонова врата в другия край на стаята. Тя започна да се движи, и да се гърчи както преди. Гадно чувство присви стомаха на Бисе. Дали беше онова, което си мислеше? Като зомби Бел тръгна към онази врата. Усещаше, че върви, но кой знае защо не можеше да се контролира, за да спре. Бисе се протегна и улови ръката й.

— Бел, недей! — извика й. Но Бел продължи да върви.

Бисе изтича пред нея.

— Не минавай през онази врата. Разбираш ли ме?

— Не я слушай, Бел — обади се мадам Вилрой с успокояващ глас. — Искаш я отново, нали? Върви и си я вземи. Тя е там, зад онази врата.

Краката на Бел продължиха да се движат към вратата, сякаш по собствена воля. Кристиан също бе като омагьосан от гърчещата се, пулсираща структура, от странните фигури, които сякаш се опитваха да избягат през дървото. Внезапно Бисе се завъртя. С едно движение тя обгърна с една ръка кръста на Бел, а другата обърна като щит срещу мадам Вилрой. Сетне каза нещо — високо, гневно, на езика, който бе използвала по-рано. Мадам Вилрой бе отблъсната, а от червената къща падна ново парче, което откри малко прозорче и пожарен изход. Бисе пое по най-краткия път към него, повличайки и Бел, въпреки че тя се съпротивляваше и се протягаше към махагоновата врата. Кристиан ги последва.

— Престани, Бел! Спри! — изкрещя Бисе на сестра си. — Махаме се оттук. Ще започнем отначало.

— Но тя ще ни намери.

— Не! Тя няма никаква власт над нас. Просто трябва да приемем последствията. Всичко беше блъф.

— Но виж вратата! — изпищя Бел. — Тя държи душата ми.

— Това е просто илюзия, Бел. Да продадеш душата си е различно. Това е нещо, което продължаваш да правиш всеки ден. Нещо, което можеш да спреш сега!

Бел преглътна и зачака, все едно някой щеше да потвърди това.

В този миг нерешителност Бисе видя, че сестра й няма никаква идея какво да направи и я съжали. Бел бе приела сделките. Беше се предала пред злото толкова лесно. Бе сторила достатъчно за цял живот, изпълнен с вина и агония. Но и тя също бе измамена.