Опасна дарба или поредният Фауст
- Автор: Найери Даниъл и Дина
- Серия: Училище Марлоу #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-249-7
- Переводчик: Корнелия Лозанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Опасна дарба или поредният Фауст». Краткое содержание книги:
Героите на този роман са изправени пред същото предизвикателство като Фауст — има ли нещо достатъчно ценно, за да продадеш душата си за него?
— Бъди, какво има? — попита го Кристиан. Но Бъди едва си поемаше дъх.
— Кристиан — произнесе той бавно и това беше първата дума, която Кристиан чуваше от него.
— Какво става? — Кристиан стисна ръката му.
Но Бъди се строполи безжизнен на пода.
Очите на Кристиан се напълниха със сълзи. Той разкопча ризата си, за да може Виктория да види гърдите му. Тъмният белег се бе разтекъл към корема му.
— Това беше мастило.
Когато Кристиан измисли плана как да излъже насекомите, Бъди се бе уплашил. Но въпреки това го бе подкрепил с лоялността на добър приятел. Бе изиграл отлично ролята си и бе излъгал дори най-умната сред тях. Виктория му бе повярвала, както и противните й буболечки. Бъди ги бе отвел право при Кристиан. Виктория лесно се подведе, че Бъди е глупава, празна кукла, която ще позволи на Кристиан да продаде душата си. Но въпреки че толкова голяма част от мозъка му бе изтрита или повредена от триковете и изтезанията на Вилрой, Бъди имаше добра душа. Той беше истинска личност, също като тях. Бенджамин. Той бе искал единствено да помогне на Кристиан и другите деца. Сега Бъди беше мъртъв, но преди това той се бе превърнал в най-добрия приятел на Кристиан.
— Побързай, побързай! — извика Бел от другата страна на малката врата.
— Сигурна ли си, че тук няма никакви насекоми? — обади се Бисе.
— Просто действай…
Но Бел не успя да довърши изречението, защото в този момент една ледена ръка стисна рамото й.
— Забавлявате се без мен? — рече Валентин с онзи лигав тон, който използваше все по-често напоследък.
— Валентин, какво правиш?
— А ти какво правиш? И къде е Кристиан?
— Кристиан е в дневната. Върви да го намериш. Сигурна съм, че няма търпение да чуе стихотворението ти.
— Кой е вътре? — Валентин надникна над рамото на Бел.
— Никой. Просто се махни оттук, Валентин.
Бисе чу говор пред вратата. Там имаше някой. Бе преровила цялата стая, но все още нямаше и следа от серума. Навсякъде имаше шишенца и кутии, но никое от тях не приличаше на течността, която пиеше всяка вечер. Беше толкова уплашена, че губеше концентрация. Отваряше едни и същи чекмеджета по няколко пъти, вдигаше едни и същи възглавници. Ръцете й видимо трепереха. Нервността и параноята, които се бяха натрупали в нея след дългите години самотен живот и бавно превръщане в отшелник, заплашваха да излязат навън изведнъж.
— Къде е това шише? Къде е? Къде е?
Бисе започна да си мърмори нервно под нос. Първо на гръцки, после на уелски, след това на корейски. Мозъкът й сякаш функционираше отделно от тялото, носеше се със свръхзвукова скорост. Отново чу гласовете отвън.
— Забрави, Бел. Влизам вътре — беше Валентин. След това чу звук като от ритник в стомаха, после протяжен стон.
И тогава го видя — чекмеджето в стената, боядисано в същия цвят като тапетите.
— Какво е това? — рече си наум и го отвори. Ръцете й вече трепереха толкова силно, че чекмеджето падна и се счупи, а съдържанието му се пръсна на пода. Но то беше там — шишенцето, пълно със зелената течност, която й беше позната до болка. Тя го грабна и опита да отвори тапата, но тя беше заседнала, а ръцете й нямаха сила. Бисе дърпаше ли дърпаше, като непрекъснато се обръщаше към вратата, очаквайки всеки момент някой да се появи.
Тогава видя друго нещо. На земята лежеше пергаментов свитък. Тя погледна още веднъж през рамо, след това го разви и се зачете. Съобщението беше кодирано. Написано бе набързо и изглеждаше поне на хиляда години. Откога Вилрой се занимава с това?, запита се Бисе. Била ли е някога самата тя дете? Може би рецептата бе написана от нейната гувернантка или от гувернантката на нейната гувернантка. Каквато и да беше истината, сега беше у нея — нейното спасение, рецептата за отварата, която щеше да я запази жива: