Аз съм пилигрим

-      Как разбра? - попита Шепота, е изострено професионално любопитство.

-      Представянето му не беше съвсем убедително. Беше прекалено старателен в работата си, сивите му дрехи бяха твърде добре скроени. Както и да е. Един ден го попитах защо мете площада. Каза ми, че бил на седемдесет, било трудно да намери работа, трябвало да припечелва честно хляба си - и тогава видя изражението ми и престана да лъже. Седна, нави ръкава си и ми показа избелели цифри, татуирани на китката му. Беше евреин. Посочи групите възрастни мъже от неговото поколение, облечени в неделните си костюми, които се приличаха на слънце по близките пейки. Каза ми, че са германци - и че подобно на повечето германци, не са се променили. Просто са загубили. В сърцата си, така се изрази, още пеят старите песни. Обясни ми, че метял площада, за да могат да го видят и да разберат - един евреин е оцелял, народът продължава да живее, хората му са издържали. Площадът беше неговото отмъщение. Като дете си играел там - каза, че бил там в нощта, когато дошли нацистите. Не му повярвах - какво ще прави на онова място седемгодишно дете, еврейче? Тогава той посочи стария университет и каза, че баща му бил библиотекар и семейството му живеело в апартамент зад кабинета му. Няколко години след огъня тълпата дошла за него и семейството му. Каза, че винаги било едно и също - започват с горене на книги, свършват с горене на хора. Този човек беше единственият оцелял от семейство с пет деца. Минал през три лагера за пет години - лагери на смъртта, включително Аушвиц. Понеже е такова чудо. че е оцелял, го попитах какво е научил. Той се засмя. Нищо, което би нарекъл оригинално, каза ми. Смъртта е ужасна, страданието е по-лошо, както обикновено, задниците са мнозинство - и от двете страни на бодливата тел. После за момент се замисли. Все пак преживяното го беше научило на нещо. Каза, че бил научил, че когато милиони хора, цяла политическа система, безброй граждани, които вярват в Бог, казват, че ще те убият - просто ги чуй.