Бурята на века
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-069-0
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Бурята на века». Краткое содержание книги:
Стивън Кинг
ЛИНОЖ: Където си поискаме. Навсякъде. Към всички места, за които си мечтал.
РАЛФИ: Ами мама и татко? Те кога ще дойдат?
ЛИНОЖ (усмихва се): Сега не ги мисли. По-нататък ще се тревожим за тях.
„Е, той е възрастният — казва си Ралфи. — Пък и всичко това е тъй вълнуващо!“
РАЛФИ: Добре.
Линож се обръща — всъщност прави вираж почти като самолет — и двамата се скриват от погледа ни.
147 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАЙК НА ВЕРАНДАТА НА КМЕТСТВОТО.
Той плаче. Джоана Станхоуп излиза от кметството и слага ръка на рамото му. Заговаря го с безкрайна топлота и нежност.
ДЖОАНА: Влез вътре, Майк.
Той обаче не ѝ обръща никакво внимание и слиза по стъпалата на верандата. Нагазва в дълбокия сняг — не е лесно да вървиш през него, ако не си магьосник — и се устремява напред. Върви по следите на Линож и камерата го следва. Виждаме как отпечатъците стават все по-плитки и повърхностни… и все по-малко свързани със земята, на която са обречени да живеят смъртните.
Покрай мемориалната камбана се вижда още една следа… и дирята внезапно изчезва. Наоколо се ширят поля от девствен сняг. Майк рухва до този последен отпечатък и се разтърсва от ридания. Вдига ръце към пустеещото небе и сияйната луна.
МАЙК (с приглушен глас): Върни ми го. Моля те, върни го обратно! Ще направя всичко… Всичко, което поискаш…
148 ЕКСТ. ГЛАВНИЯТ ВХОД НА КМЕТСТВОТО — НОЩ.
На вратата са се струпали множество островни жители, които го наблюдават безмълвно. Тук са Джони и Сони, Фърд и Люсиен, Тавия и Дела, Хач и Мелинда.
МАЙК (с умоляващ тон): Върни го обратно!
Лицата на местните жители не се променят. Можем да прочетем в тях съчувствие, но не и милосърдие. Не и тук; не и сега. Стореното си е сторено и няма връщане назад.
149 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА МАЙК СРЕД ЗАСНЕЖЕНОТО ПОЛЕ — НОЩ.
Майк се е превил в снега до купола, където виси мемориалната камбана. Той протяга ръце към луната и посребрената водна ивица за последен път… но вече е изгубил всякаква надежда.
МАЙК (шепне): Моля те, върни ми го!
Камерата бавно започва да се издига нагоре. Постепенно фигурата на Майк става все по-малка и по-малка, докато не се превръща в черна точица сред белоснежната равнина. Зад нея се виждат континентът, рухналият фар и вълните на пролива.
Затъмнение.
МАЙК (глас зад кадър): (Последната молба, изречена с едва доловим шепот.) Обичам го. Имай милост.
КРАЙ НА ШЕСТО ДЕЙСТВИЕ.
СЕДМО ДЕЙСТВИЕ
150 ЕКСТ. ПРОЛИВЪТ — СЛЪНЧЕВА ЛЯТНА УТРИН.
Небето е яркосиньо, проливът — също. Рибарските гемии пухтят флегматично, а край тях профучават спортни катери, зад които се вихри пенлива килватерна диря. Туристи карат водни ски, а във въздуха се реят кресливи чайки.
151 ЕКСТ. КРАЙБРЕЖЕН ГРАД — СУТРИН.
ТИТРИ: МАЧАЯС, ЛЯТОТО НА 1989 ГОДИНА.
152 ЕКСТ. НЕГОЛЯМА ДЪРВЕНА КЪЩИЧКА НА ГЛАВНАТА УЛИЦА — СУТРИН.
Табелката отпред гласи: ПСИХОТЕРАПЕВТ. Под нея се вижда още една: АКО ИМА РЕШЕНИЕ, ЩЕ ГО НАМЕРИМ ЗАЕДНО.
Камерата надзърта през един страничен прозорец. Вътре седи жена, която гледа навън. Очите ѝ са зачервени, а страните ѝ са мокри от сълзи. Косата ѝ е прошарена. В първия момент не можем да разпознаем Моли Андерсън. Изглежда състарена с двайсет години.
153 ИНТ. КАБИНЕТЪТ НА ПСИХОТЕРАПЕВТА — СУТРИН.
Моли седи в люлеещ се стол, съзерцава летния пейзаж и плаче без глас. Срещу нея се е разположил психотерапевтът ѝ — дама с делови вид и елегантна прическа, облечена с копринена блуза и светла лятна пола. Тя гледа Моли с онова съчувствие, което често проявяват добрите психолози — съчувствие, което помага, но и плаши със своята дистанцираност.
Мълчанието се проточва. Психотерапевтът очевидно чака Моли да го наруши, но Моли само си седи в люлеещия се стол и гледа с насълзени очи през прозореца.