Довършителката
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Вега Джейн #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1630-0
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Довършителката». Краткое содержание книги:
Всичко се променя, когато вижда своя ментор и приятел Куентин Хърмс да бяга в забранената зона на Мочурището, където обитават страшни зверове. Преследван е от членовете на Съвета и от техните безмилостни кучета.
Мистериозното бягство на Куентин подтиква Вега Джейн да потърси отговори на неудобни за Съветавъпроси, а това я отвежда до разкрития за машинации от миналото, които разбиват представите й за света. Родното й място се оказва задушено от интриги и тайни, прикривани зад паравани от лъжи и заблуди.
„Довърщителката” е едно невероятно приключение, изпълнено с опасности, напрежение и неочаквани обрати в духа на шедьоври като „Властелинът на пръстените”, „Хари Потър” и „Игрите на глада”, от които авторът на бестселъри Дейвид Балдачи е черпил вдъхновението си.
– Какво ти е станало с нослето? – попита. – Не помня да са те подредили чак така на предния кръг.
Когато не отговорих нищо, сви рамене и каза:
– Е, ще гледам да те удрям по-леко. – После се усмихна криво с жестоките си устни и добави с тих глас, така че само аз да чуя: – Това беше лъжа. Ще те смеля от бой. Ти трябва да си във Валхал, а не да се разхождаш по улиците. Такава е волята на Кроун, а аз му служа добре.
Пак премълчах, но се обърнах към Кроун, който стоеше на самия ръб на квадрата, готов да подкрепя своя фаворит. Показах му петте си пръста, а после затворих и отворих пет пъти длан, в знак на двайсет и петте монети, които щеше да загуби.
Доджсън видя това и лицето му се разкриви от гняв.
– Няма да има милост за теб, Вега – рече, надувайки мускули. – Никаква!
– Не помня да съм те молила за нея – отвърнах с мъртвешко спокойствие.
Лицето ми, с всичките си рани, вероятно изглеждаше ужасно. Дори плашещо. Но тъкмо сега нямах нищо против това. Защото, продължавайки да се взирам в упор в Доджсън, зърнах нещо, което досега не бях виждала в никой от противниците си.
Зърнах страх.
Гонгът удари и аз веднага се нахвърлих отгоре му. Делф беше прав – той обичаше да изчаква и наистина държеше юмруците си твърде ниско. Скочих и обвих крака около тялото му, точно както бях сторила с Клетъс в първия двубой. От тежестта ми той загуби равновесие дотолкова, че когато се извих рязко на една страна, падна на колене. Стиснах здраво бедра, притискайки ръцете му към тялото. Той започна да се мята, мъчейки се да разкъса хватката ми, но аз бях по-силна, отколкото изглеждах и това не му се удаде.
Все пак успя няколко пъти да ме удари с тила си по лицето, докато започнах да се опасявам, че ще припадна. Стори ми се, че чух как скулата ми пропуква, а здравото ми око също се поду и затвори. Въпреки това нямах никакво намерение да пускам този Уъг.
Целта ми бе да притисна кръвоносните съдове на шията му, осигуряващи притока на кръв към главата. Скоро съпротивата му отслабна, а клепките на арогантните му очи потрепнаха веднъж, два пъти и се затвориха. Пуснах го и се изправих. Доджсън остана на място, неподвижен и безчувствен.
Бях успяла да приложа в пълна мярка малката тактика, научена от книгата, която бях задигнала от Болницата. Противникът ми щеше да се свести скоро, без никакви други увреждания освен наранената си гордост заради това, че е загубил от една презряна Женска. Реферът приближи, провери състоянието му и после вдигна ръката ми в знак на победа.
Докато стоях така, подута и разкървавена, с ръка високо над главата си, видях, че Ракспорт отново ме гледа. По разстроеното му изражение можех да отгатна, че също е загубил залога си. Е, грешката си беше негова. Всеки здравомислещ Уъг би следвало да се досети, че щом мога да се справя с грамадния Нон, надути фукльовци като Доджсън трудно ще ми се опрат. Но полът ми замъгляваше разума на мнозина. Нима бе възможно една Женска да бие Мъжки, при това неведнъж, не дваж, а цели три пъти? Можех да прочета тези мисли в неговите малки, тревожни очи. Не казах нищо, само го гледах вторачено, както бях сторила с Дюк в началото на мача. Избърсах с показалец малко кръв от лицето си и го насочих към него, при което той нададе кух, нервен смях и си тръгна.
Тогава се обърнах към Кроун. Не се усмихнах. Не промълвих и дума. Само го гледах. После отново му показах пет пъти петте си разтворените пръста и посочих към себе си.
Лицето му се изпълни с омраза и той се отдалечи, разбутвайки тълпата, като остави безценния си Доджсън да се въргаля в прахта.
Толкова за протежетата.
След този кръг щяха да останат едва четирима претенденти за титлата. А след другия – само двама. Аз възнамерявах да бъда един от тях. А накрая да остана и сама на върха. Никога не бях печелила нещо в живота си. Сега бях решена да стана шампион – да спечеля Дуелума.
Погледнах към официалната трибуна, но видях само неколцина членове на Съвета да седят на нея. Тансий го нямаше, нито Джон и Моригон, които вече бяха неразделни.
Край будките за залагания се тълпяха Уъгове. Щастливите и унили физиономии сред залагащите бяха разделени приблизително наполовина, което предвещаваше, че днес печалбите на Личис Макгий и Роман Пикус ще са доста скромни.
Поех безцелно по Главната улица – разполагах с време в излишък и се чудех какво да го правя. Работата в Комините бе спряна заради турнира, а беше едва ранен следобед.
Докато минавах край един бар, отвътре със заваляща се походка излезе Тадеус Кичън, примлясквайки така, сякаш не би отказал още чашка-две Огнена вода.
– Да не са те пуснали в отпуск от Стената? – попитах.