Убийството на султана
- Автор: Юмит Ахмед
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2248-6
- Переводчик: Елен Кирчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убийството на султана». Краткое содержание книги:
Изобщо не опита да се защити.
– Знам ли, някаква недомислица… Не го познавах… Познаваш Рюкню, беше негов студент. Рюкню е чист човек, когато гарантира за него, му повярвах.
Изглеждаше сигурен във вината на Четин. Притесних се здравата. И зададох въпроса, който ме мъчеше от снощи:
– Защо тогава, професоре, ми изпратихте човек, когото смятате за убиец?
Втренчи в мен присвитите си очи, очаквайки разбиране:
– Не бях убеден, че е убиец. Изпратих ти го, понеже знаех, че се съмняваш в него. Когато снощи ми позвъни, за да говорим, бях сигурен, че става дума за Четин. Хрумна ми да ви срещна. Надявах се да наблюдаваш реакциите му по време на краткото пътуване, да поговориш с него и да си създадеш мнение. Затова ти го изпратих.
Постъпка на дявол точно като него…
– За да се убедя…
– За да се убедиш – повтори. – Знаеш, че мнението ти е важно за мен.
За малко да се съглася, но си спомних, че все още не съм задал най-важния въпрос:
– И защо мислите, че Четин може да е убиец?
– Понеже… – явно въпросът го затрудни. – Понеже се закани да убие Нюзхет.
Ха сега! Значи, не се лъжех, значи, правилно се съмнявах, значи…
– Това обаче не доказва, че я е убил…
Изобщо не обърнах внимание на последните му думи. В съзнанието ми изплуваха горящите от омраза очи на Четин, докато ругаеше шофьора на камиона. Това бяха очи на убиец… Без съмнение очи на чудовище… А аз глупакът два дни се разкъсвах, че съм убил любимата си жена.
– Може да го е казал в пристъп на ярост.
Разбрал по погледа ми, че вече съм осъдил и изпратил в затвора Четин, Тахир Хакъ продължаваше да говори, за да разведри ситуацията.
– Кога каза това Четин? – прекъснах го. – Вечерта на срещата ви с Нюзхет ли?
– Не, не, много преди това… След онази разправия…
Първоначално не схванах.
– Коя разправия?
– С Нюзхет…
– А, когато е критикувала турските историци…
Примигна изненадано.
– Не, не помня такава критика. Говорехме за Завоевателя. Кой ти каза, че Нюзхет е критикувала историците?
– Четин… Разказа ми в колата. Нюзхет нарекла всички официози.
Професорът съвсем се обърка… Явно Четин ме беше излъгал. Искал е да скрие истинския предмет на разговора.
– Значи ти каза, че за това са спорили с Нюзхет?
Тогава разбрах, че Тахир Хакъ също се опитваше да скрие предмета на разговор.
– Ставало дума и за отцеубийство?
Уж ме слушаше, но умът му беше другаде, време беше да проверя искреността му.
– Онази теза за убийството на Мурад II – подхванах малката си игричка. Всъщност Четин беше подхвърлил тази идея; по време на разговора в колата каза, че Нюзхет защитавала чутата ден преди това от мен теза, и излъга, че са спорили точно за това. Да видим какво щеше да каже нашият старчок. – Че са оклеветили Мехмед II… Уж приближените му везири не желаели да виждат повече баща му на трона и с благословията на младия принц го отровили. Когато Нюзхет подхвърлила това, Четин излязъл от кожата си.
За миг наведе глава – може би се страхуваше да не разбера какво мисли. Когато отново я вдигна, погледът му беше мрачен.
– Да – потвърди отново лъжата на онзи, в когото се съмняваше. – Да, Четин си изпусна нервите. В моя кабинет… Нюзхет, Акън, Четин и аз… Дори не помня как започна спорът…
Но Нюзхет прекали. Открито намекна, че Мехмед II може да е убил баща си.
Защо ли лъже, навлизайки в детайли, помислих си. Защо невинен човек би изопачил истината? Или организаторът на това кърваво деяние беше уважаваният професор насреща ми? Или когато планът му пропадна и лъжите започнаха да изплуват, се опитваше да отърве кожата, топейки студентите си? Внимателно погледнах познатия от много години професор. А той продължаваше да лъже като дърт циганин, без да подозира какво си мисля.
– Като чу обвиненията към Завоевателя в отцеубийство, Четин съвсем превъртя. Повиши тон. Стигна до грубости и обиди. Обвини Нюзхет в предателство и угодничество на Запада. Акън не издържа. Опита се да го предупреди: „Дръж се възпитано, насреща си имаш професор и дама.“ Но къде ти… Четин изкрещя: „Теб какво те засяга бе, педераст такъв!“ Да, стана много груб. Акън скочи, вероятно искаше да напусне, но Четин го разбра погрешно и му заби един шамар.
– Тоест удари го…
– Да, ужасно е, но го удари. Момчето падна на стола… Не можеш да си представиш колко се засрамих. Но Четин не можеше да се укроти и още налиташе към Акън. Добре че застанах помежду им, та не стана по-зле.
– А Нюзхет?
– Беше потресена. Разстроена. „Повече не мога да остана тук“, каза. Помолих я за извинение и я молих да не си тръгва. Но не склони и излезе заедно с Акън…