Кралица на сенките

– Това не е надежда, а оцеляване.

Елида превърза внимателно китката на вещицата.

– Именно надеждата, че един ден ще се завърнеш в родината си, те води напред, кара те да се подчиняваш на чужди заповеди.

– Ами твоето бъдеще? Колкото и да говориш за надежда, като че ли си решена да избягаш. Защо не се върнеш в кралството си, за да се бориш за него?

Навярно ужасите, които бе видяла днес, ù дадоха смелост да отвърне:

– Родителите ми загинаха преди десет години. Баща ми посякоха на площада пред хиляди зрители. Но майка ми... тя умря, защитавайки Елин Галантиус, наследницата на терасенския престол. Спечели ù време да избяга. Враговете ни проследиха Елин до замръзналата река, където смятаха, че е паднала и се е удавила. Но Елин владееше огнената магия. Затова може и да е оцеляла. Тя...  никога не ме е харесвала, нито пък си играеше с мен като дете, защото бях много срамежлива, но... Не им повярвах, когато казаха, че е мъртва. Всеки ден оттогава си повтарям, че се е измъкнала и само чака подходящия момент да им отмъсти. Расте, заяква и един ден ще се върне да спаси Терасен. А ти си ми враг, защото, ако се върне, ще се сражава срещу теб... Цели десет години търпях Върнън заради нея. Заради надеждата, че се е спасила и саможертвата на майка ми не е била напразна. Вярвах, че един ден Елин ще дойде да ме избави, ще си спомни за мен и ще ме измъкне от онази проклета кула. – И просто ей така най-голямата ù тайна излезе наяве, тайната, която не бе дръзнала да сподели с никого, дори с бавачката си. – Макар че... макар че така и не дойде за мен... и въпреки че сега съм тук, не мога да загърбя надеждата. И мисля, че именно заради нея и ти се подчиняваш на заповедите им. Защото всеки ден от окаяния си, жесток живот се надяваш някога да се завърнеш у дома.

Елида довърши превръзката и отстъпи назад. Манон я гледаше с нетрепващи очи.

– Ако тази Елин Галантиус наистина е жива, би ли опитала да стигнеш до нея?

Да се биеш за нея?

– Бих се борила с нокти и зъби, за да стигна до нея. Но има граници, които не бих прекосила. Защото не бих могла да я погледна в лицето... ако не мога сама да се погледна в огледалото.

Манон не отвърна. Елида тръгна към банята да измие ръцете си.

Водачката на Крилото се обади зад нея:

– Според теб чудовищата раждат ли се такива, или ги превръщат в чудовища?

От видяното днес можеше да заключи, че някои същества в действителност се раждаха зли. Но онова, което Манон я питаше...

– Не аз трябва да ти дам отговор на този въпрос – отвърна Елида.