Кралица на сенките
- Автор: Маас Сара Дж., Маас Сара Джанет
- Серия: Стъкленият трон #4
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1765-2
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на сенките». Краткое содержание книги:
– Нещото, което отвори вратата, беше красив мъж. Мъж със златиста коса и нашийник около врата си. Но не беше човек. Нямаше нищо човешко в очите му. – Явно някой от принцовете. – Бяха паднала нарочно, за да си дам повече време да го огледам. Като ме видя на земята, ми се усмихна... сякаш излъчваше странна тъмнина... – Тя се наведе над кофата, но не успя да повърне. След малко продължи: – Успях да надникна в стаята зад него.
Тя впери поглед в Манон, после го отмести към Астерин и Сорел.
– Казахте, че щели да им... присаждат нещо.
– Да – потвърди Манон.
– А знаете ли колко пъти?
– Какво? – прошепна Астерин.
– Знаете ли – повтори Елида с треперещ от ярост или страх глас – по колко пъти присаждат онези неща на всяка от тях, преди да я пуснат?
В главата на Манон се възцари пълна тишина.
– Продължавай.
Лицето на Елида беше смъртно бледо и луничките ù изглеждаха като пръски изсъхнала кръв.
– Доколкото видях, всяка от тях е родила поне по едно бебе. И вече е на път да роди второ.
– Това е невъзможно – обади се Сорел.
– А малките вещици? – прошепна Астерин.
Този път Елида повърна наистина.
Като приключи, Манон се овладя достатъчно, за да стане по-настоятелна.
– Кажи ми за малките вещици?
– Те не са малки вещици. Нито пък бебета – изплю Елида и покри лицето си с ръце, сякаш се канеше да извади очите си. – Изчадия са. Демони. Кожата им е като черен диамант и... и имат удължени муцуни с остри зъби. Кучешки зъби.
Вече имат кучешки зъби. Но не като вашите. – Тя свали ръце от лицето си. – От черен камък са. Нямат нищо, наследено от вас.
Ако Сорел и Астерин бяха ужасени, то го прикриваха много добре.
– А Жълтоногите? – попита Манон.
– Приковали са ги към някакви маси. Олтари. Всичките ридаеха. Умоляваха мъжа да ги освободи. Но са... толкова са близо до раждането. Друго не видях, защото избягах. Тичах с пълни сили и... о, богове. О, богове! – Елида заплака отново.
Бавно, съвсем бавно Манон се обърна към Втората и Третата си.
Сорел беше пребледняла и очите ù се стрелкаха трескаво.
Но Астерин посрещна погледа ù – посрещна го с ярост, каквато Манон никога не бе усещала върху себе си.
– Ти им го позволи.
Железните нокти на Манон изскочиха.
– Такава заповед получих. Това се изисква от нас.
– Това е извращение! – викна Астерин.
Елида спря да плаче. И се отдръпна назад към камината.
В очите на Астерин се появиха сълзи – истински сълзи.
– Разнежила си се – озъби ù се Манон. Гласът ù прозвуча като този на баба ù. – Може би вече нямаш сили за...
– Ти им го позволи! – изрева Астерин.
Сорел се изпречи пред лицето ù.
– Укроти се!
Астерин избута Сорел толкова силно, че тя се блъсна в скрина. Преди да се е изправила на крака, Третата вече стоеше на сантиметри от Манон.
– Ти му даде онези вещици. Даде му вещици!
Манон стрелна ръка и стисна гърлото на Астерин, която сграбчи китката ù, забивайки железните си нокти толкова свирепо в плътта ù, че текна кръв.
За момент единственият звук в стаята беше трополенето на едрите сини капки по пода.
Астерин трябваше да плати с живота си, задето бе пуснала кръв на наследницата.
Проблесна острието на кинжал, Сорел чакаше заповед от Манон да го забие в гръбнака на Третата. И като че ли се олюляваше на краката си.
Манон впери поглед в опръсканите със златисто черни очи на Астерин.
– Нямаш право да оспорваш решенията ми. Нямаш право да изказваш мнение.
Вече не си Трета. Веста ще заеме мястото ти. Ти...Гърлен, насечен смях.
– Няма да направиш нищо по въпроса, нали? Няма да ги освободиш. Няма да се бориш за тях. За нас. Защото баба ще ти се ядоса. Още не е отговорила на писмата ти, нали, Манон? Колко ù изпрати досега?
Железните нокти на Астерин се забиха още по-надълбоко в плътта ù, раздирайки я. Манон пое болката.
– Утре на закуска ще получиш наказанието си – процеди през зъби тя и я отблъсна към вратата.
Окървавената ръка увисна до тялото ù. Трябваше да я превърже възможно най-скоро. Усещаше кръвта – по дланта, по пръстите си – толкова позната...
– Ако опиташ да ги освободиш, ако направиш нещо глупаво, Астерин Черноклюна – продължи Манон, – следващото ти наказание ще е екзекуция.
Астерин се изсмя мрачно.
– Нямаше да пренебрегнеш заповедта, дори да измъчваха Черноклюни в подземието, нали? Абсолютна преданост, безусловно подчинение, жестокост. На това си се отдала.