Бляскаво момиче
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бляскаво момиче». Краткое содержание книги:
— През последните две седмици не съм.
— Някакви проблеми?
Киси сви рамене.
— Предполагам, че е гей или нещо не е наред.
— Само защото един прекрасен мъж не ти обръща внимание, не означава, че е гей.
— Едва ли може да се нарече прекрасен.
— Изглежда, Кристи Бринкли не смята така. Явно за нея е прекрасен, защото чух, че двамата се срещат.
Беше подло да лъже най-добрата си приятелка, но след като Киси не желаеше да приеме Чарли Кинканун на сериозно, Фльор реши, че целта оправдава средствата.
— Кристи Бринкли! – изпухтя Киси възмутено. – Че тя стърчи една глава над него.
— Зад учената и богата фасада на Чарли се крие един много самоуверен мъж. Не мисля, че се интересува особено от подобни дреболии като ръст и тям подобни.
— Наистина не ми пука – заяви Киси пренебрежително. – Освен това никога не съм намирала Кристи за чак толкова привлекателна.
— Да бе. Какво чак толкова привлекателно има в някой с идеални черти на лицето и великолепно тяло?
— Мислиш, че си го заслужих, нали?
— О, да.
— Не съм влюбена в него, така че изтрий това самодоволно изражение. Чарли не проявява романтичен интерес към мен. Ние сме приятели.
Уил отмъкна Фльор, за да поговори с един репортер, преди тя да посъветва приятелката си да престане с глупостите. След като свърши с позирането пред фотографите, Фльор се натъкна на Шон Хауъл, който определено не присъстваше в списъка с гостите. На трийсет някогашният тийнейджърски идол не беше толкова красив както на двайсет и две, когато Фльор бе принудена да излиза с него на срещите, уредени от Белинда. Оттогава кариерата му вървеше само надолу и се носеха слухове, че дължи четвърт милион на данъчните.
— Здравей, прекрасна. – Той подмина бузата й и се насочи към устата. Езикът му бръсна горната й устна. – Нямаш нищо против двойка непоканени да се появят на партито ти, нали?
До тях блесна светкавица на фотоапарат.
— Очевидно не.
— Хей, това е бизнес, нали? – Той плъзгаше ръка по гърба й, като някой гимназист, проверяващ дали момичето носи сутиен. – Чух, че си търсиш клиенти, а аз тъкмо се оглеждам за нов агент, така че може би ще се договорим.
— Не мисля, че идеята е добра. Едва ли ще се получи. – Фльор понечи да се изсули покрай него, когато внезапно я обзе ужас. – Какво имаше предвид с „двойка непоканени“?
— Белинда те очаква в кабинета ти. Помоли ме да ти кажа.
За миг Фльор се изкуши да напусне собственото си парти, но тя повече нямаше да бяга, а това не беше нещо, което можеше да отложи или избегне.
* * *
Белинда стоеше с гръб към вратата и разглеждаше литография на Луиз Невелсон, която Фльор бе купила с печалбите от продажбите на паладия. Докато младата жена се взираше в дребничкия изправен гръб на майка си, в очите й запариха сълзи и остра болка прониза сърцето й. Тя си припомни как се хвърляше в прегръдките на Белинда, когато се появяваше пред вратите на манастира, как заравяше лице в нежната извивка на шията й. Белинда беше нейната героиня. Тя я защитаваше от монахините, казваше й, че е най-прекрасното момиче на света.
— Извини ме, бебче – промълви Белинда, без да откъсва поглед от литографията. – Зная, че не ме искаш тук.
Фльор седна в креслото зад бюрото, използвайки строгия му внушителен вид, за да се защити от нахлулите болезнени чувства, които я караха да изтича през стаята и да прегърне силно тази, която някога обичаше най-много от всички на света.
— Защо си дошла?
Белинда се извърна. Носеше синя рокля с богат набор волани и атлазени обувки със средно високи извити токчета, привързани със синя панделка около глезените. Тоалетът бе твърде младежки за четирийсет и пет годишна жена, но й стоеше идеално.
— Опитах се да стоя далеч от теб. Откакто видях белите рози онази вечер в галерия „Орлани“… Но повече не можах да издържа.
— Какво означават за теб розите?
Пръстите на Белинда зашариха непохватно по закопчалката на вечерната й чантичка, украсена със скъпоценни камъни. Успя да я отвори и извади цигара.
— Никога не биваше да унищожаваш онзи „Роял“. – Извади златна запалка и я щракна с треперещите си пръсти. – Алексей те мрази до смърт.
— Не ми пука. – Фльор се прокле заради пресекливата нотка в гласа си. – Алексей не ми е никакъв.
— Исках да ти кажа – промълви Белинда тихо. – Никога няма да узнаеш колко пъти исках да ти кажа кой е истинският ти баща. – Погледът й се зарея невиждащо през стаята. – Ние живяхме заедно три месеца в „Градините на Аллах“. Ерол Флин беше велика звезда, Фльор. Безсмъртен. Ти толкова много приличаш на него.
Фльор удари силно с длан по бюрото.