Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
Сега то изглеждаше тъй непознато, тъй невъзможно. Харди си пое дъх, съвзе се. Когато се обърна, за да тръгне към колата си, Глицки стоеше на асфалтовата алея на десетина метра.
Бе облечен с коженото си яке. Ръцете му бяха в джобовете. Направи крачка напред в същия миг, когато това стори и Харди. След като бяха преодолели разстоянието помежду си, двамата спряха.
— Търсих те в офиса — каза Глицки, — после по мобифона, после при Франи. — Той се поколеба. — Добре ли си?
Харди махна неясно с ръка зад себе си.
— Щеше да стане на двайсет и девет днес. Помислих си, че му дължа едно посещение.
Порив на вятъра прошумя край тях. Глицки го изчака.
— Това ми е най-големият страх — призна той.
— Това е добър страх.
— Имам три големи момчета, Диз. Дотук бях късметлия. Защо да предизвиквам съдбата?
Харди помълча, преди да отговори.
— В повечето случаи нещата не свършват така, затова. И повечето случаи те ни погребват.
Глицки гледаше някъде през рамото на Харди.
— Не мога да определя точно какво ме прави толкова… — Не можа да завърши мисълта си. — Въпросът е какво правим, ако не те ни погребат. Какво прави човек, ако наистина се случи това?
— Тогава правиш каквото трябва — отвърна Харди. — Казваш си, че времето минава, но вече не си част от времето. А после един ден нещо, което хапнеш, се оказва отново вкусно. Или пък усещаш топлината на слънцето по гърба си. Нещо. Започваш отново. — Той сви рамене. — Ти го направи с Фло, така че знаеш.
— Да, зная. Но смешното е, че сега още повече ме е страх. А не мога да се оправям със страха.
— Забелязах това. — Тънка усмивка пробяга по устните на Харди. — Всъщност бих нарекъл това добър признак. Особено в сравнение с начина, по който се чувстваше, преди да срещнеш Трея, онзи дълъг сомнамбулизъм след смъртта на Фло. Сега обаче всичко отново има значение, нали? Не е ли това страхотно?
— Така е, хубаво е, но…
— Няма „но“, Ейб. Само „хубаво“. — Махна отново към гроба. — Това малко същество искаше да ми каже нещо. И мисля, че беше точно това.
Обръщайки се към Глицки, Харди осъзна, че двамата бяха оголили душите си един пред друг и се бяха разкрили наистина такива, каквито са. Без да има нужда това да се признава, и двамата разбираха, че борбата помежду им някак си бе приключила. Помежду им можеха да остават сериозни професионални проблеми, но дълбоката връзка беше сигурна.
Двамата закрачиха заедно към мястото, където бяха паркирали колите си.
— Има и още нещо — каза Глицки. — Заради което поначало се опитвах да те открия.
— Какво е то?
— Обади се Страут. Аутопсията на Марджъри Лоринг.
— Вече е извършена?
Наистина бе станало много бързо, но Харди не беше кой знае колко учуден. Джакман ясно бе дал да се разбере, че е много важно.
Глицки кимна.
— Ти се оказа прав. Не е умряла от рак.
Вълна на облекчение заля Харди — бе заложил на тези резултати повече, отколкото си даваше сметка.
— И какво се оказва? — попита той. — Калий?
— Не. Някакви релаксатори на мускулите. Павулон и някакъв хлорид. И двата препарата спират естественото дишане. И двата трябва да са ѝ били поставени в болницата.
— Кенсинг не е бил изобщо край нея, Ейб. Бил е в отпуска с децата си, в „Дисниленд“. И преди да ми кажеш, знам, че това не означава, че той не е убил Маркъм. Но все пак означава нещо, нали?
Глицки нямаше нужда да обмисля.
— Двамата трябва да си поговорим. Каза, че имаш още такива хора?
Харди кимна.
— Още десет. И това е само списъкът на Кенсинг. Знам поне една сестра, която има своите собствени подозрения. Може да разполага и с някои имена освен тези, макар че бих се съгласил с теб, че едно убийство не означава, че убийствата са десет.
— Не съм казал такова нещо.
— Да, знам. Чета ти мислите. Но все пак едно е налице. И за него не е виновен Кенсинг. Обаче не е също с калий, както все пак ми се искаше.
Глицки го изгледа озадачено.
— И защо?
— Защото ако и Лоринг, и Маркъм бяха убити по един и същ начин, това би означавало, че го е извършил един и същ човек, нали?
— Би могло да означава — съгласи се Глицки, — но що се отнася до мен, това върши работа и на двама ни.
Бяха стигнали до колата на Глицки и той спря до предната врата.
— Мисля, че ти дължа едно извинение.
— Съгласен съм с теб. Това ли беше то?
Глицки леко се изкиска.
— Колкото — толкова. — Но изненадващо продължи: — Мога само да добавя, че не работиш с толкова много адвокати, колкото аз. С времето човек започва да става скептичен дори към приятелите си.