Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
Бяха стигнали до тревата в самия край на парка. Сам седна, а Уес се просна на земята и сложи глава на скута ѝ. Барт, понапреднал на години, почиваше с муцуна върху стомаха на Фарел. След няколко минути Сам спря да реши косата на Фарел с пръстите си.
— Едно нещо не разбирам — каза тя.
— Не — възрази той. — Ти разбираш всичко.
— Това, което се опитваш да постигнеш, е да извадиш късмет, нали?
— Аз съм шокиран и възмутен, че можеш да си помислиш такова нещо. — Той опря пръст на челото си като актьор и заговори, като че ли на себе си: — О, не, чакай. Не мога да бъда и двете. — После отново заговори към нея: — Аз съм шокиран, Сам, че можа да измислиш такова нещо. Никога не бих прибягнал до ласкателство, с надежда да изтръгна от теб плътско благоволение. Нашата любов е прекалено ценна и прекалено истинска.
— Трябваше да си сложа ботуши — промълви тя. — Тук е малко кално.
Уес сви рамене.
— Добре, ставам сериозен. Какво е това, което не разбираш?
— Всички тези приказки за освобождаване на легла. Дори с госпожа Лоринг. Дизмъс Харди казва, че един възможен мотив някой да иска да я убие, е да освободи леглото. Но за кого е от полза, ако леглото е свободно?
— Тогава могат да сложат някой друг в него — отвърна Уес.
— Точно така. И това е, което не разбирам. Имаш в леглото болен човек, после този човек умира, на следващия ден имаш друг болен човек в леглото. Плащат едно и също за едно и също легло, нали? Тогава защо някой ще има интерес да се отърве от лицето А в полза на лицето Б? Просто не ми е ясно.
Фарел повдигна главата си на сантиметър.
— Барт, искаш ли да ѝ обясниш? О! Тази коса ми е скъпоценна! — Уес облегна отново главата си в скута ѝ, като потърка с ръка мястото, където Сам бе дръпнала кичур. — Ако ще се заяждаш за това, казано просто, ето за какво става дума. Градската управа сключва договор с „Парнас“ да осигурява на всички нейни служители основни здравни грижи, както те се изразяват, на глава от контингента.
— Което означава?
— Радвам се, че попита. Което означава, че „Парнас“ получава всеки месец фиксирана сума, за да осигуряват лекарски и болнични услуги на градските служители, които са включени в системата на здравното осигуряване и които получават това без никакво заплащане от тяхна страна. То им идва като подарък от общината.
— Ясно. Все още си остава онова легло.
— Ще стигна до него, моля те. Значи, това, което става в реалния живот, е, че „Парнас“ получава всеки месец чек от градската управа. Това се превръща в част от общите им оборотни средства. И като всяко друго гарантирано плащане, „Парнас“ започва да го използва и да покрива общи разходи, заплати и така нататък. Така че ако на „Парнас“ им се наложи да осигурят скъпо обслужване за някой здравноосигурен — например химиотерапия или сърдечна хирургия — изглежда така, сякаш на тях не им се плаща за това.
— Но всички са се съгласили отначало…
Той я прекъсна, размахвайки пръст.
— Не е там въпросът. Въпросът е, че има други пациенти, независимо дали са градски служители, или не, които са избрали по-скъп вариант за осигуряване. За тези хора „Парнас“ получава истински, живи пари за обслужването, които им осигурява.
— Но те получават истински пари всеки месец и от града, нали? Все още не виждам разликата.
— Добре, нека да кажем, че един градски служител, който е здравно осигурен, прекарва пет дни в интензивното. Управата не плаща нищо допълнително. „Парнас“ си получава своите сто и петдесет на месец и това е всичко. Обаче ако например човек, включен в преференциална осигурителна програма, прекара същите тези пет дни в интензивното, „Парнас“ получава около пет хиляди на ден. Значи би могло да се каже, че един осигурен градски служител, който заема легло в интензивното, струва на „Парнас“ може би някъде към пет хилядарки на ден.
— На ден?
— Всеки ден, мила моя. И ако не внимава човек много, сумата бързо се покачва. Нека сега да вземем нашата собствена Марджъри Лоринг, която се оказва много добър пример за това, което говорим. Тя е била градски служител, осигурена чрез „Парнас“. Така че, ако по една случайност, напук на вероятностите, тя издържи шест месеца, какво ще струва това на „Портола“? Най-малко сто хиляди, ако не и повече. Е, сега ако ти управляваш „Портола“, би ли предпочела това легло да се заема от Марджъри Лоринг или от някой друг, който е осигурен с преференциална програма и си плаща до цент всеки един долар от сметката, при равни други условия?