Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
Слънцето бе пробило пелената на облаците и денят заплашваше да стане почти топъл. Само два дена по-рано се бе случил топъл ден и никой коренен жител на Сан Франциско не би очаквал толкова скорошно повторение. И все пак изглежда щеше да се случи. Чудесата наистина нямаха край.
И между тях бе появата на неговата любима — Саманта Дънкан. Симпатична, спортен тип, енергична и сега почти на четирийсет години, Сам се беше преместила при Уес преди повече от пет години и двамата разглеждаха това положение като постоянно, макар един официален брак да не влизаше в плановете им — Уес бе вече минал през това, изпитал го бе и имаше проблеми с него, а Сам смяташе, че и така е добре.
Веднага след като се беше върнал у дома, той се беше обадил в работата ѝ — в Центъра по консултации на кризи след изнасилване, който се намираше на улица „Хейт“ — и я попита дали не би искала да си даде малко почивка и може би да се отдаде на малко съвместна дейност между възрастни по взаимно съгласие — това бе от онзи вид шеги, които тя мразеше при всеки друг на света, но понасяше от Уест. Но тя се оказа заета и нямаше вероятност да успее да се измъкне.
Изведнъж обаче ето я тук, влезе в крачка с него, хвана го за ръка. Той спря, целуна я, притисна я за миг към себе си.
— Как се измъкна?
— Късмет. Една от доброволките просто реши да дойде и да поработи.
Барт дърпаше каишката си и двамата закрачиха. Тя се обърна и го погледна.
— И какво се е случило, че си даде тази внезапна почивка?
Той ѝ разказа, опитвайки се да ѝ предаде малко от привлекателността на идеята на Харди, първоначалната съпротива на Страут, тазсутрешния обрат, незабавния и благотворен ефект, което това би могло да има върху неговите финанси. Можеше, за пръв път от близо пет години, да се окаже ангажиран в нашумял случай, да види името си във вестника, да разшири своята клиентела.
— Но тъкмо това аз неведнъж съм те чувала да казваш, че не искаш да става.
— Щом съм го казал, значи е вярно — призна той. — Но това е проблемът. Струпват се много хора, готови да ти плащат, обаче в следващия момент искат всъщност да им свършиш и някаква работа. Това кошмарно изтощава ресурсите.
— И все пак си готов на това?
— Налага се. Виждаш какво се получава, когато човек се опитва да се ограничи в практиката си до не повече от пет-шест солидни клиента едновременно. Както аз така майсторски направих. Оказва се, че започваш да се превръщаш в някакъв вид тесен специалист в правото. Подаваш една и съща молба по пет пъти, като само сменяш имената и един-два детайла. Намаляваш си работата на една пета, а си увеличаваш пет пъти доходите. Това е почти равностойно на едно чудесно разрешително за печатане на пари. За щастие съм достатъчно твърд, за да преглътна принципите си и да одрусам яко всички тези хора, като при това, разбира се, им осигурявам отлично обслужване.
— Разбира се. — Тя пусна ръката му. — Чудя се защо те харесвам.
— Защото съм по-забавен от всеки друг, затова. Обаче съм още по-забавен, когато имам пари за харчене. Оттук дойде моят план. После обаче нещо взема, че се случва, както неотдавна видяхме — едно решение на Върховния съд и работата се скапва, парите се стопяват, ти ме изоставяш и аз, най-вероятно, се самоубивам. Това е ужасно. И само заради тези от Върховния и техните дребнави заядливи решенийца.
— Проклети да са тези мъже — каза Саманта.
— Има и две жени, не забравяй, всъщност съм сигурен, че не си забравила. Така или иначе на мен ми се струва, че оттук може да излезе добър шум в пресата и прекрасна възможност. Мога да си разширя отново бизнеса и да започна да си подбирам клиенти, които могат да си позволят да плащат цяло състояние за много малко работа от моя страна, след което ти и аз ще си продължим нашия живот на безгрижен хедонизъм.
— Говориш сякаш си един абсолютно ужасен човек. Ясно ли ти е това?
— Колко пъти ще ти казвам: това е истинската ми същност.
— Истинската ти същност, която те държа толкова вечери в кабинета ти миналото лято, за да включиш делото на Маки към другите, а после забрави да им вземеш някакви пари за цялата тази работа?
— Зная. — На лицето на Фарел се изписа страдалческо изражение. — Аз за малко не се уволних заради това. Освен това според истинския ми план те трябваше да спечелят от лотарията и да бъдат толкова благодарни, че да разделят печалбата с мен. Не ме гледай така — още не е късно да стане.