Клетвата

— Значи сега знаем онова, което винаги сме подозирали. Колкото и пари да изкараш, никога не са ти излишни и на никого парите не стигат. Нещо друго?

Брако реши, че трябва да се обади.

— Две неща — каза той. — Първо, може би е интересно да се сравнят платените от семейство Рос данъци през последните няколко години с техните разходи. Госпожа Рос може и да не си даде сметка за това, но всъщност тя каза, че те харчат повече, отколкото изкарват.

— Аз също — каза Глицки. — Че кой не го прави? — Той подъвка бучката лед за малко. — Значи използват до дупка кредитните си карти. И какво от това? А и какво доказва това изобщо? Каква връзка има с Маркъм?

— Ако Рос е вземал пари от „Парнас“ по някакъв начин и Маркъм е разкрил…

— Искаш да кажеш злоупотреба? Нещо такова?

— Не зная — призна си Брако.

Глицки не одобри идеята.

— Ако имаше нещо очевидно или доказано, щеше да го уволни на място, не смяташ ли? — После отпи от чая и се намръщи. — Моят проблем с цялата тази линия на мислене — каза най-сетне той — е, че се налага да приема допускането, че онзи, който е убил Маркъм в болницата, вероятно не е планирал да го убие, докато той не се е оказал там след злополуката. Ето защо Кенсинг ми харесва толкова много. Той не просто е имал мотив. Имал е няколко дълготрайни мотива и когато е видял възможността, би могъл просто да си каже: „Най-после!“. От друга страна — просто ме изслушайте — ако Рос е бил някак заплашен от Маркъм до степен, че наистина е замислял да го убие, не е ли по-разумно да се сметне, че би предприел нещо активно? Например наистина да се опита да го блъсне с кола, вместо просто да чака съдбата да му го достави на пътя. Ами ако това не се случи? А то няма да се случи в десет от десетте случая.

— Може ли, сър? — попита Харлен.

Изражението на Глицки се отпусна малко.

— Може.

— Работили са заедно дълго време, Рос и Маркъм, така че би могло да са се натрупали също такива мотиви, за които знаем при Кенсинг, нали? Това, което установихме днес следобед, е, че Рос се е нуждаел от тази работа. Но нещо го е карало да се стреми да напусне „Парнас“.

За Глицки това не бе много убедително.

— Видял е какво се задава. Организацията пропада. Не е искал да потъне с нея.

— Така да е. — Разочарованието на Фиск от възраженията на Глицки започваше да се чувства. — Но той не е могъл да си намери друга работа. Жена му ни каза, че се е опитвал и не е могъл да се уреди някъде другаде. Защо не? И накрая, кой печели най-много непосредствено от смъртта на Маркъм? Доктор Рос, който поема главния пост и получава още двеста хиляди годишна заплата, като начало.

Глицки обърна пакетчето с фъстъци, изсипа последните няколко в устата си и замислено ги сдъвка.

— Но ние не знаем дали всъщност е имало някакви сериозни — наистина страшно сериозни — проблеми между него и Маркъм. Не е ли така?

Потиснати, двамата инспектори се спогледаха, после отново преместиха поглед оттатък масата.