Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
После сложи ръце на раменете им — едната си ръка на рамото на Глицки, а с другата прегърна сина си.
— Ребека Симс? Отново е Дизмъс Харди.
Стори му се, че чува как тя си поема дъх. Сестра Симс бе заявила достатъчно директно миналия път, че не желае да ѝ се обажда отново и не иска да се замесва повече. Затова побърза да заговори, преди тя да успее да го прекъсне и да затвори.
— Знам, че е малко късно, но си помислих, че ви дължа едно телефонно обаждане. Видяхте ли новините по телевизията?
— Не — отвърна тя. — Опитвам се да не гледам много телевизия. Предпочитам да чета. Какви новини?
27
Джакман разпрати до всички съобщение, че ги иска в кабинета си преди осем часа на другата сутрин. А когато областният прокурор искаше нещо, той го получаваше. До отворената врата в мъртво мълчание стояха Брако и Фиск. Уес Фарел и Харди седяха от двете страни на дивана и пиеха кафе, докато Глицки бе в приемната със съпругата си. Джакман пристигна две минути след уречения час, придружен от Марлин Аш и Джон Страут. След като поздрави сърдечно всички, областният прокурор мина зад бюрото си, седна и даде знак на Трея. Тя въведе Глицки в кабинета и затвори вратата след него.
Джакман не си губи времето с предисловия.
— Диз — започна той, — разбирам, че имаш още десет имена в онзи твой вълшебен списък. Ще го дадеш на Ейб, предполагам.
— Да, сър. Вече е направено. С копие и за доктор Страут. Говорих и с още един потенциален свидетел снощи — една сестра от „Портола“, тя ще разпита хората, с които работи. Доктор Кенсинг е започнал своя списък само преди шест месеца. Моята свидетелка, сестрата, може да има и повече имена.
— И това, без да се брои очакваното нашествие — вметна Марлин Аш. — Имам усещането, че всеки смъртен случай в „Портола“ ще започне да изглежда подозрителен на някого.
Джакман кимна в съгласие, но той беше помислил и за това.
— Ето защо ще помоля доктор Страут да възложи на някой от помощниците си преглед на очаквания поток от молби за ексхумация и аутопсия. Така поне ще бъдем сигурни, че ще има лекарско мнение за нещо нередно при някоя преждевременна смърт, преди да се захванем с нея.
— Желая ви късмет — обади се Фарел. — Искате да кажете, че някои от тези специалисти ще преразгледат заключенията, които тяхната собствена болница е приела. Няма да получите кой знае какво сътрудничество от лекарите, които работят там. А от страна на администрацията ще бъде още по-зле.
— Ще им се наложи, ако им наредим.
— Така е — съгласи се Фарел, — но не можем да накараме докторите и сестрите да изкажат подозрения, ако не желаят. Или ако ги нямат.
Джакман не изглеждаше притеснен от това.
— Не ме разбирайте погрешно. Аз не желая да се появят куп такива искания.
— Но вероятно ще се получат, поне от семействата, ако не от някой друг.
Аш се огледа из стаята.
— По-хубаво да сме готови.
— Добре. — Джакман изглеждаше готов да продължи. — Джон, би ли ни запознал накратко с твоите резултати от вчера, макар да мисля, че в основни линии всички сме наясно?
Съдебният лекар им поднесе своето изложение.
— Госпожа Лоринг е била убита от прекомерна доза павулон и суксинилхолинов хлорид. Това са два мускулни релаксанта, които — особено при човек, който е вече коматозен — могат да наподобят естествена смърт.
— Никакво „могат“ — прекъсна Фарел. — Никой не се беше усъмнил и за миг, докато Диз не ми даде името и не ми каза, че си заслужава да проверя. Аз дори смятах да съдя болницата за недобросъвестност и нямах никакво подозрение, че е била убита.
Страут продължи обяснението си:
— Тези лекарства са много силни и винаги се прилагат чрез система. Освен това, тъй като госпожа Лоринг е била прикована на леглото в интензивното, няма никаква реална възможност да е глътнала хапчета сама, в опит да сложи край на живота си. Тя не би могла да има достъп до тях.
В заключение Страут определяше това отнемане на живот като „смърт, причинена от друг човек“. С една дума — в някаква степен убийство.
— Но калий нямаше? — Глицки искаше да бъде сигурен.
— Никакъв. Не.
В стаята се възцари мълчание, което Джакман наруши.
— Струва ми се, че важната точка тук е не толкова типът медикаменти, които може да са били използвани при тези два смъртни случая. И не бих искал да правя някакви предположения за възможни бъдещи находки, на които можем да се натъкнем. Но независимо от различието в лекарствата, общата черта на тези две убийства е в това, че някой изглежда е знаел или е вярвал, че в „Портола“ се подхожда формално към аутопсиите, когато изобщо се правят, особено в по-очевидните случаи.