Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
Той затича надолу по улицата след разбягалите се вампири, крещейки и общо взето правейки колкото е възможно повече шум, а черните кладенци на силата в зрението ми, започнаха да реагират по същия начин. Вампирите не знаеха какво ставаше, но търсеха битка и Приткин изглежда беше готов да им я предложи. И нарече мен луда.
Изтичах обратно в театъра и намерих Били, треперещ зад щанда за билети. Кимнах в одобрение. Нямаше безопасно място в момента, но по-добре да беше с мен, отколкото с онези маниаци навън.
Върнах вниманието си, за да открия Мира. Имаше трима души в сградата и само един беше човек. Можех да чуя силното, стабилно сърцебиене, можех да го почувствам в гърлото си като нещо плътно и сладко. Вампирите не се притесняваха от дреболии, като това дали имат пулс, но можех да ги подуша. И дори от това разстояние носа на Августа, можеше да разчете свежия мирис на бор.
Проследих глада на Августа зад кулисите, опитвайки се да открия точното местоположение на Мира, но мястото беше лабиринт от малки стаи и задънени коридори, с подпори останали на случайни места. Навлязох в гората от рисувани дървета, за да се намеря зад кулисите на сцената. Театърът беше толкова тъмен, че малко неща биха били видими за човешките очи. Различих част от реквизита — ковчеже, няколко знамена и няколко затъпени копия — чакащи за следващото представление. Нямаше знак за активност, но човешкото сърцебиене все още беше на достатъчно добро разстояние.
Най-накрая открих местоположението на мишената си в стаичката зад сцената, надолу по стълбище покрито с прах и стари брони. Хвърлих по едно око на очуканите рицари, докато се приплъзвах между тях, но нито един не потрепна. Първата стая, която достигнах беше обзаведена като трапезария с голяма, лъскава, дървена маса, която практически миришеше на пчелен восък. Беше от дъб, за да си съответства със стените и гредите по тавана. Имаше куп портрети, пръснати наоколо, и голяма каменна камина. Имаше готическо излъчване и щеше да послужи за добър фон на няколко вампира, само че тук нямаше такива.
Все още живите въглени в камината, гарафата и двете използвани чаши на масата ми подсказаха, че не са си тръгнали много отдавна. Надникнах в следващата стая, изпълнена с особена миризма, и открих човек. Но не беше Мира.
Висок, едър мъж с тъмна коса и достатъчно странен със своята червена брада, стоеше в ъгъла с риза, разтворена над неговия блед, космат корем. Държеше свещ в ръката си и аз разпознах миризмата: печена човешка плът. Изглежда се е опитвал да стопи кожата на гърдите и корема си, части, от които вече бяха ярко обгорени, рачешко червени. Няколко, които бяха получили допълнително внимание бяха започнали да образуват мехури. Той плачеше тихо, сълзи се стичаха по бузите му и мокреха брадата му, но той не спираше.
Затичах се и захвърлих свещта надалеч. Тя се търколи по пода и изгасна, а той я проследи с празен поглед. След това се протегна към рафта зад себе си, взе друга и беше на път да я запали, преди да изхвърля и нея. Погледнах го в очите, но нямаше никого вкъщи. Някой явно му беше внушил нещо, силно. Зашлевих го, но изглежда не помогна. Опитах се да прикова погледа му в моя, но беше трудно да го накарам да се фокусира достатъчно върху нещо. Вампирите трудно влияеха върху хора, който бяха наистина пияни, надрусани или луди, защото умовете им не работеха правилно. Очевидно това се отнасяше и за онези, които бяха попаднали под внушение.
В крайна сметка, привлякох вниманието му, като изхвърлях свещите и кибрита му в кошчето за боклук, отказвайки да го оставя да си ги върне. Той се съвзе достатъчно, за да забележи, че съм там, и заедно с възприемането той потрепна от болка. Щеше да стане много по-зле, когато мозъкът му се прояснеше, но в момента беше просто неудобно.
— Къде е Мира? — попитах. Той се вгледа в мен, сякаш му беше трудно да си спомни английския. — Виждал ли си момиче, по-ниско от мен, със странни очи…
— Господарят и Лорд Мирча се дуелират — каза той тъжно. Опитах се да повторя въпроса, но той просто се взираше в мен. Имаше само една мисъл в главата му и тя не беше за Мира.
— Къде е този дуел? — Не ми трябваше да търся Мира, ако намерех Мирча — тя щеше да ме открие.