Нефритеният трон [bg]

— Пренебрегнах задълженията си, нали така? Значи вината е моя и няма какво да се добави по въпроса.

Лорънс отвърна:

— Не е така. Ако ме беше уведомил, нямаше да възразя да удължиш гостуването си, защото ние се бяхме укрепили идеално. Вярно е обаче, че в корпуса не сме те инструктирали официално за правилата за отпуската, защото те никога не са били нужни на един дракон. Мое задължение беше да ти ги разясня. Не се опитвам просто да те успокоя — добави той, като видя, че Темерер клати глава, — но ми се иска да разбереш къде си сгрешил, вместо да се разсейваш с неправилното чувство за вина за събитие, което не зависеше от теб.

— Лорънс, не разбираш ли — рече драконът, — аз отлично познавам правилата. Причината да не пратя вест беше друга. Не исках да оставам толкова до късно, но просто не забелязах кога е минало времето.

Лорънс не знаеше какво да отговори. Беше му трудно, ако не и невъзможно, да приеме мисълта, че Темерер не е забелязал кога е минало цяло денонощие, когато бе свикнал винаги да се прибира преди мръкване. Ако някой от хората му се оправдаеше така, Лорънс веднага би го нарекъл лъжец, но в тази ситуация мълчанието му казваше всичко.

Темерер прегърби рамене и взе да си драска нещо по земята. Ноктите му стържеха по плочника със звук, който накара Чуан да го погледне и да вдигне яка с недоволно ръмжене. Темерер престана и изведнъж изстреля бързо:

— Бях с Мей.

— С кого? — попита неразбиращо Лорънс.

— Лун Цин Мей — отвърна драконът, — тя е Империал.

Шокът от осъзнаването на тези думи бе почти като физически удар. В признанието на Темерер имаше смесица от неудобство, вина, и несигурна гордост, от които всичко стана съвсем ясно.

— Разбирам — с усилие рече Лорънс, защото в живота си не се бе владял толкова. — Е…

Той направи пауза и се стегна.

— Ти си млад и… и досега не беше ухажвал женска. Нямало е откъде да знаеш колко време ще ти отнеме — каза. — Радвам се да науча причината, поне имаш оправдание.

Той се помъчи да повярва в собствените си думи. Всъщност им вярваше, но не му се искаше да прости отсъствието на Темерер поради такава причина. Въпреки кавгата му с Хамънд за опитите на Юнсин да го измести с помощта на момчето, Лорънс не се боеше особено, че ще изгуби любовта на Темерер. Сега бе сломен, защото изведнъж се оказа, че има истинска причина за ревност.