Нефритеният трон [bg]

— Как ти стои? — попита нетърпеливо Темерер.

— Много добре — отвърна Лорънс.

Той извади острието. Дължината бе съобразена идеално с неговия ръст.

— Скъпи приятелю, това е невероятно! Как се сдоби с нея?

— Не е изцяло мое дело — отвърна Темерер. — Миналата седмица Циен ми направи комплимент за нагръдника и аз й казах, че ми е от теб. Тогава си помислих, че аз също искам да ти направя подарък. Тя ми обясни, че има обичай бащата и майката да поднесат дар, когато драконът си вземе компаньон, и ми позволи да избера нещо от личната й колекция. Тази сабя ми се стори най-хубавата от всички.

Той обърна едното, после другото си око към Лорънс и го огледа с дълбоко доволство.

— Вярвам ти, не мога да си представя по-хубава сабя — каза Лорънс и се опита да се овладее.

Той се почувства неимоверно щастлив и странно успокоен. Когато се върна в стаята да довърши тоалета си, не можа да се сдържи и дълго се възхищава на сабята в огледалото.

Хамънд и Стонтън бяха облекли традиционни китайски роби, а останалите офицери носеха зелените си куртки и панталони, и високи, лъснати до блясък ботуши. Кърпите на вратовете им бяха чисти и колосани. Дори Роланд и Дайър седяха идеално спретнати на столовете си. От момента, в който бяха изкъпани и облечени, бяха предупредени да мируват. Райли също беше много елегантен в тъмносинята си униформа и бричове до коляно. Четиримата флотски офицери с червени куртки, които бе довел от кораба, довършваха стилната им компания. Всички заедно излязоха от резиденцията.

В центъра на площада, където щеше да бъде представлението, бе издигната любопитна на вид сцена — малка, но прелестно изрисувана и на три различни нива. Циен седеше на почетното място в северния край на двора, принц Миеннин и Чуан й бяха отляво, а за Темерер и англичаните бяха запазени местата отдясно. Освен Селестиалите присъстваха и няколко Империала, сред които беше и Мей, която седеше малко по-надолу на трапезата. Тя изглеждаше много елегантна със златния си нагръдник с шлифован нефрит и кимна на Лорънс и Темерер, когато заемаха местата си. Бялата женска Лиен също беше там, настанена до Юнсин на известно разстояние от останалите гости. Окраската й бе в потресаващ контраст с тъмните Империали и Селестиали от двете й страни. Гордо вдигнатата й яка днес бе украсена с фин златен тюл, а на челото й лежеше превъзходен рубинен медальон.