Нефритеният трон [bg]

Градът потъна в разгара на лятото. Денем паважите се нажежаваха като наковални под ударите на чука, а вятърът довяваше непрекъснат поток от фин жълт прах от огромната пустиня Гоби на запад. Хамънд подхвана бавен и сложен танц на преговори, който, доколкото Лорънс виждаше, засега се въртеше само в кръг. В къщата влизаха и излизаха запечатани с восък писма, получаваха се и в замяна се пращаха дребни подаръчета, имаше мъгляви обещания, но не предполагащи някакви действия. Междувременно всички ставаха все по-сприхави и нетърпеливи, с изключение на Темерер, който запълваше времето си с образование и ухажване. Мей идваше всеки ден да му преподава в резиденцията. Беше много елегантна с изящния си нашийник от сребро и перли и множеството златни пръстени по ноктите. Кожата й бе тъмносиня с виолетови и жълти пръски по крилете.

— Мей е много чаровна женска — каза Лорънс на Темерер след първото й посещение, защото не желаеше да се прави на мъченик.

Не бе убягнало на вниманието му, че Мей наистина е прекрасна, поне доколкото той самият бе съдник на драконовата красота.

— Радвам се, че мислиш така — отвърна Темерер с грейнало изражение, а яката му се вдигна и потръпна. — Тя е едва на три години и наскоро е взела с почести първите си изпити. Учи ме да пиша и да чета и е много мила. Въобще не ми се подиграва, задето съм неук.

Лорънс бе сигурен, че тя няма повод да се оплаква от ученика си. Темерер вече бе усвоил техниката на писане с нокти в подноси с пясък, а Мей похвали краснописа му в глина. Тя обеща скоро да започне да го учи на по-трудната техника на дълбаене в меко дърво. Лорънс го наблюдаваше как пише прилежно до късно следобед, когато светлината намаляваше, и често му ставаше публика при отсъствието на Мей. Гласът на Темерер галеше приятно ухото с богатите си, мелодични тонове, макар че думите на китайските стихове бяха неразбираеми, освен когато драконът се спираше да преведе някой особено хубав пасаж.

Останалите англичани нямаше с какво да запълват времето си. Миеннин понякога даваше вечеря в тяхна чест, а веднъж ги покани на представление. То включваше крайно немелодичен концерт и акробатичните номера на една забележителна трупа, съставена почти изцяло от малки деца, пъргави като планински кози. Случваше се още да се упражняват в стрелба в двора зад резиденцията, но в жегите това не им доставяше удоволствие и те с радост се връщаха в хладните алеи и градини на палата.