Нефритеният трон [bg]

След това битката влезе в зловещ ритъм. Всеки залп вече им печелеше повече време за почивка. Китайците, изглежда, се бяха обезсърчили от неуспеха си да пробият малобройната английска отбрана, както и от огромната касапница. Всеки куршум попадаше в целта. Ригс и хората му бяха обучени да стрелят от гърба на дракон, който в разгара на битката летеше със скорост от трийсет възела. Невъзможно бе сега да не улучат от трийсетина метра разстояние. Това бе бавен и мъчителен начин на сражение, всяка минута се усещаше като пет. Лорънс започна да отчита времето по залповете.

— Сър, добре ще е да минем само на три изстрела на залп — кашляйки каза Ригс, когато Лорънс приклекна да говори с него по време на следващата си почивка. — Ще ги удържим пак толкова дълго, защото вече са наплашени. Донесох всичките ни муниции, но все пак не сме проклетата пехота. Мисля, че барутът ще ни стигне най-много за още трийсетина изстрела.

— Ще трябва да се справим с толкова — отвърна Лорънс. — Ще се опитаме да ги задържаме по-дълго между залповете. Започнете и вие да почивате на смени.

Той изпразни своята кесийка с барут и тази на Гранби в общата купчина. Щеше да стигне само за още седем изстрела с пистолет или два с пушка, но пушките бяха по-ценни.

Лорънс напръска лице с вода от езерото и се подсмихна на стрелкащата се рибка. Вече я виждаше съвсем ясно — сигурно очите му бяха свикнали с мрака. Кърпата на врата му бе подгизнала от пот. Той я свали и изцеди на пода, но после не можа да се насили да я сложи отново. Кожата му бе благодарна да подиша, затова той само изпра кърпата и я простря да съхне, а после забърза обратно.

След още един протяжен отрязък от време лицата на нападателите ставаха все по-размазани и неясни. Лорънс, рамо до рамо с Гранби, с мъка удържаше двама мъже, когато някъде отзад се чу тънкото детско гласче на Дайър:

— Капитане! Капитане!

Той не можа да се обърне, нямаше свободна секунда.

— Аз ще се оправя — изпъшка Гранби и срита мъжа отпред в топките с тежките си ботуши.

После подпря сабя в сабята на другия, а Лорънс се отскубна и бързо погледна назад. На брега на езерото стояха двама мъже, от които капеше вода, а отвътре излизаше трети. Бяха открили източника, от който се захранваше езерото и бяха преплували под стената. Кейнс бе проснат безжизнено на пода, а Ригс и другите стрелци тичаха натам и трескаво зареждаха пушките си в движение. Хамънд беше почивал при доктора и сега въртеше бясно сабя към двамата китайци, за да ги изтласка назад към водата. Личеше си, че няма опит. Те бяха с къси ножове и всеки момент щяха да пробият гарда му.

Малкият Дайър сграбчи една от големите вази и я запрати, както бе пълна с вода, по мъжа, който в този момент се навеждаше над Кейнс с нож в ръка. Тя се разби в главата му и го събори зашеметен на пода. Дотича Роланд, взе тенакулума на Кейнс и прокара закривения остър край през гърлото на мъжа, преди той да успее да се изправи. Кръвта бликна на мощна струя през пръстите, с които той притисна срязаната вена.