Нефритеният трон [bg]

Въпреки неимоверните им усилия последните блюда отново бяха отнесени почти недокоснати и имаше колебания дали част от гостите не трябва да бъдат извозени с колички. Сред тях бе и Темерер. На него бяха сервирали току-що заклана плячка по английски маниер, но готвачите не се бяха ограничавали и вместо просто една крава или овца, сложиха пред него по две от всеки вид, както и едно прасе, коза, пиле и омар. Щом изпълни дълга си пред всяко едно от ястията, той се дотътри без покана до градината и се срина в ступор с тих стон.

— Всичко е наред, оставете го да поспи — рече Лиу Бао и махна с ръка на поднесеното от Лорънс извинение. — Ние може да седнем да пием вино на лунната тераса.

Лорънс стана мнителен, но Лиу Бао за пръв път не настоя особено ентусиазирано за виното. Приятно беше да седят, потънали в сърдечността и топлотата на опиянението, докато слънцето залязваше зад синкавите планини, а Темерер дремеше пред тях, окъпан в златиста светлина. Лорънс напълно, но може би неразумно, бе отхвърлил мисълта за злонамереността на Лиу Бао. Невъзможно бе да си недоверчив, седейки в тази градина след щедра вечеря. Дори Хамънд се бе отпуснал против волята си и примигваше от усилието да не заспи.

Лиу Бао прояви известно любопитство по въпроса как са се озовали в палата на принц Миеннин. Поредното доказателство за невинността му бе изненадата и съчувственото поклащане на глава, когато научи за нападението.

— Трябва да се направи нещо за тези разбойници. Те започват да стават неконтролируеми. Преди няколко години един от племенниците ми се забърка с тях и клетата му майка едва не се спомина от тревоги. После обаче направи голямо жертвоприношение на Гуанин[37] и й построи специален олтар в най-хубавия кът на южната си градина. Днес е женен и се е заел с наука.

Той смушка Лорънс.

— Трябва и вие да се изучите. Срамота ще е драконът ви да вземе изпитите, а вие — не.

— Мили боже, наистина ли това има значение за тях, Хамънд? — ужасено попита Лорънс.

Въпреки всичките му усилия, китайският език оставаше за него толкова неразбираем, колкото и ако бе десеторно зашифрован. Колкото до изпита, там той би се явил редом с хора, които учат за него от седемгодишна възраст.

— Само се шегувам — рече весело Лиу Бао за най-голямо облекчение на Лорънс. — Не се бойте, ако Лун Тиен Сян наистина желае един неук варварин за компаньон, никой не може да му попречи.

— Той, естествено, шеговито ви нарича така — добави Хамънд към превода, но не бе особено убедителен.

— По тяхното мерило аз наистина съм неук варварин и не съм достатъчно глупав, че да претендирам за обратното — отвърна Лорънс. — Само се надявам преговарящите да споделят вашите възгледи, сър — додаде той към Лиу Бао. — Но те са твърде непреклонни по въпроса, че един Селестиал може да е компаньон единствено на императора и неговите близки.

— Е, ако драконът не желае никого другиго, те просто ще трябва да се примирят — най-спокойно рече Лиу Бао. — Защо императорът не ви осинови? Така ще се излезе с чест от положението.