Нефритеният трон [bg]

Те наистина бяха като огледални образи. Различаваха се само по украшенията. Чуан носеше златен тюл, декориран с перли, който падаше от яката по цялата дължина на врата му. Беше разкошен, но изглеждаше неудобен за всякакъв вид военни действия. Освен това Темерер имаше бойни белези, каквито липсваха при Чуан — кръглата бабуна на гърдите от гюлето с шиповете отпреди няколко месеца, както и по-малки драскотини от други битки. Те обаче не се набиваха на очи и единствената друга разлика бе някакво трудно определимо качество в стойката и изражението им, което Лорънс не можеше да опише.

— Може ли да е случайно? — попита Хамънд. — Знам, че всички Селестиали са роднини, но толкова огромна прилика… Аз не мога да ги различа.

— Излюпили сме се от яйца близнаци — каза Темерер, защото беше чул. — Първо е било яйцето на Чуан, после моето.

— О, колко съм бил недосетлив — рече Хамънд и се отпусна на пейката. — Лорънс, Лорънс…

Лицето му грейна и той се пресегна към Лорънс, хвана ръката му и я разтърси.

— Разбира се, разбира се! Не са искали принцът да има съперник за трона, затова са пратили яйцето надалече. Боже, какво облекчение!

— Сър, съгласен съм с изводите ви, но не виждам какво значение има това за сегашното ни положение — отвърна Лорънс, малко стреснат от този ентусиазъм.

— Не виждате ли? — каза Хамънд. — Наполеон е само извинение, защото е император на другия край на света, толкова далече от техния двор, колкото е възможно. През цялото време не спирах да се чудя как, по дяволите, Дьо Гиние е успял да разговаря с тях, а на мен не даваха да си покажа носа от вратата. Ха! Французите не са в съюз с Китай, нямат никакви сериозни договорености.

— Това наистина е повод за облекчение — отвърна Лорънс, — но липсата им на успех няма да промени положението ни. Китайците просто са размислили и сега искат да си върнат Темерер.

— Не, не разбирате ли — принц Миеннин все още има причина да не желае присъствието на Темерер, защото той може да посочи друг претендент за трона — рече Хамънд. — О, това променя цялата картина. Преди се лутах в тъмното, но вече разбирам мотивите им и нещата започват да се изясняват. Кога се очаква пристигането на „Преданост“? — попита той внезапно и погледна Лорънс.

— Не познавам достатъчно добре водните и въздушните течения в залива Джътао, за да ви кажа със сигурност — отвърна объркано Лорънс. — Може би най-рано след седмица.

— Ще ми се Стонтън да беше вече тук. Имам хиляди въпроси, но недостатъчно отговори — рече Хамънд, — но мога поне да се опитам да изкопча още малко информация от Сун Кай. Надявам се вече да е станал по-прям. Отивам да го потърся. Извинете ме.

При тези думи той се обърна и изчезна в къщата. Лорънс викна подире му:

— Хамънд, дрехите ви!

Бричовете му бяха разкопчани на коленете. И те, и ризата му бяха покрити с ужасяващи кървави петна, а чорапите му бяха целите в бримки. Имаше абсолютно налудничав вид, но Лорънс закъсня — той вече беше тръгнал.