Скрутатор [bg]

— Продължавай.

— Той каза: Ще виждаш ужаси, които никой преди не е съзирал. Ще чуваш неща, които преди са оставали нечути. И ще чувстваш… Това сам ще трябва да узнаеш. Дарът на сълзите е непредсказуем. Но ти гарантирам едно: ще узнаеш какво е страдание. Ще узнаеш как се чувствам аз, докато стоиш край баща си до края на живота си.

Флид направи крачка назад, загледан колебливо в него.

— И после просто те пусна?

— Не. Той стоеше зад мен, изпълнявайки някакво заклинание. Масата му бе отрупана с алхимически уреди…

— Трябваше да се сетя — промърмори скрутаторът.

— За кое, сър?

— Неговото Изкуство е алхимично по същина. Сълзите са най-добрият начин за обогатяването му, те представляват пречистената по естествен път същина на възловата точка. Подобна мощ идеално би съответствала на Изкуството му. По-лошо е, отколкото очаквах. Сълзите могат да го направят неимоверно влиятелен. И какво стана после?

— Той изпълни заклинанието си, за да ме поквари и превърне в негов слуга, но то не подейства веднага.

— Дори и със силата на сълзите? — удивено каза Флид. — И защо?

— Нямам представа. Наложи му се да го повтори още два пъти.

— Изглежда още не е овладял сълзите. После?

— После изля някакъв алхимичен еликсир в гърлото ми… Какво има, сър? — попита Ниш, защото другият го наблюдаваше с подозрение.

— И после?

— Татко нареди на Ксабиер да ме отведе в карцера и да ме държи там до сутринта, за да има време заклинанието да подейства. Но Ксабиер бе чул всичко, което Джал-Ниш ми бе казал и сторил. Той ме накара да повърна изпитото.

— Така ли? — зарадвано каза Флид. — Бих искал да се срещна с този твой приятел.

— Надявам се да е още жив. Когато Джал-Ниш открие… — Механикът разказа как Ксабиер му помогнал да избяга.

— Разбирам. И това ли е всичко? — Флид го наблюдаваше със смесени чувства.

— Не точно.

— Трудно ми е да си представя нещо по-лошо.

— Връщах се през едно огромно варовиково поле — поде Ниш, — разположено близо до ръба. Изглежда сълзите по някакъв начин са ме променили, защото осъзнах, че мога да виждам право в камъните. Но в тях нямаше скала.

Скрутаторът го наблюдаваше по съвсем нов начин.

— И какво видя вътре, Ниш?

— Видях лиринкски скелети и техните биещи сърца. Хиляди създания са скрити съвсем близо до лагера, от южната му страна. Мисля, че същото важи за източния и за северния край. Враговете ни са се скалоформирали, сър. Това е капан. Ако не предупредим Джал-Ниш, армията му ще бъде избита до последния човек.

Флид неочаквано обви ръце около Ниш, притискайки го до хърбавата си гръд. И също толкова рязко го пусна.

— Ако можех да си избера син, щях да си избера теб.

Ниш не можа да помръдне от удивление, но очите му се насълзиха от гордост. Все пак той не беше пълен провал.

А Флид вече изтичваше край люка, ревейки:

— Троист, ела бързо!