Скрутатор [bg]

Дали това бе поредно видение, породено от допира до сълзите? Ниш не мислеше така — всичко изглеждаше тъй ясно. Той се обърна, за да погледне канарата от дясната си страна. Ноктите на скалоформирания лиринкс бяха протегнати към него и сякаш леко потръпваха.

Прииска му се да изкрещи и побегне. Затваряйки очи, Крил-Ниш се съсредоточи над спокойствието си. Дали създанието можеше да разбере, че е било разкрито? И ако да, колко ли бързо можеше да реагира? Може би щеше да се нуждае от часове, за да напусне каменното си състояние. А може би миг щеше да се окаже достатъчен.

До този момент Ниш не бе изпитвал подобен ужас. Той бе сам сред огромна вражеска част — капан, в който арогантният му баща бе влязъл с готовност. Ако толкова много лиринкси се нахвърлеха през нощта върху армията на Джал-Ниш, както несъмнено планираха да сторят, те щяха да я унищожат.

Скалоформирането на десетки хиляди лиринкси изглежда бе отнело колосална магия. Крил-Ниш дори не можеше да си представи подобно могъщество. Погледът му се насочи към върха на скалната колона. На мястото, където сивата скала се очертаваше на фона на небето, личеше бледожълто сияние. Същото важеше и за останалите камъни.

Ниш забърза напред. Устата му бе пресъхнала, пръстите му се бяха извили по подобие на нокти. Той не смееше да поглежда назад, защото се опасяваше, че под погледа му някое от създанията може да разчупи черупката си и да се хвърли към него. Сякаш чувстваше дъха им върху тила си.

Дали да продължи към Флид и Троист, или да се върне и предупреди Ксабиер? Никога досега върху му не бе лягала такава смазваща отговорност. Погрешният избор щеше да доведе до смъртта на хиляди.

Някъде зад него пропука скала. Ниш извика задавено, решавайки, че лиринксите се канят да го нападнат. Той затвори очи и забърза в следващия тунел от мрак. Но така беше по-лошо. Дори и през клепачите си той можеше да види лиринкските скелети. Те сияеха съвсем леко и изглеждаха замъглени, потръпващи.

А може би се подготвяха да нападнат изневиделица? Ъгловатата долина щеше да се превърне в кланица, а дъното ѝ щеше да почервенее от кръв.

Армията на Джал-Ниш стоеше нащрек, така че враговете нямаше да ги изненадат изцяло. Но лиринксите бяха прекалено много. Единственият шанс оставаше Троист. И то само ако Ниш го предупредеше веднага. Войската на генерала трябваше да поеме с цялата си възможна бързина, за да пристигне навреме. Оставаше му единствено да се надява, че враговете също ще се нуждаят от време, за да отърсят скалната си маскировка.

С невероятно усилие на волята Ниш задържа погледа си насочен право напред. Пропукването не се повтори. Може би то се бе зародило по естествен начин, реакция от хладината на нощта.

Механикът се съсредоточи върху движението на краката си, стараейки се да не върши нищо подозрително. До каква степен вкамененото състояние позволяваше на лиринксите да запазят сетивността си? Дали те можеха да усещат случващото се около тях, или и мозъците им бяха вкаменени?