Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Скрутатор [bg]
Скрутатор [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Скрутатор [bg]

Электронная книга - «Скрутатор [bg]». Краткое содержание книги:

Останали без захранване, човешките кланкери и аахимските конструкти са безполезни. Битката е изгубена. Купища лиринкси изскачат от недрата на Снизорт, подготвяйки се да нанесат съкрушителен удар върху съюзниците. Осакатялата Тиан е пленена от Витис, решен да измъкне нейните геомантични тайни на всякяа цена. Заради провалите си Ниш бива низвергнат и обявен за предател, а Иризис, обвинена в измяна, е принудена да бяга, за да спаси живота си. Съдбата на човечеството е пряко обвързана с оцеляването на един стар хитрец - скрутатор Ксервиш Флид. Но Флид бива обвинен за снизортския провал. Неговият най-голям враг, председателят Гор, го е прогонил от Съвета. Като наказание за некадърността си бившият скрутатор е осъден да изкара остатъка от живота си в робство и да тегли затъналите в калта кланкери, сокато сърцето му не се пръсне под напрежението. Успели да избягат от робство, Ксервиш Флид и механикът Ниш се намират пред амбициозна задача: да свалят покварения Съвет на скрутаторите и стоящия зад него Нуминатор, отговорни за проточилата се война. Но преди това двамата трабвя да се уверят, че е останало човечество, в чието име да въстанат. Ако Джал-Ниш Хлар успее да осъществи безумния си план за атака срещу лиринксите, човешките сили ще понесат съкрушително поражение, което би положило началото на края за Сантенар. Председателят на Гор не е от хората, които забравят враговете си. Под негово ръководство бива подготвян мащабен проект, целящ да унищожи ренегата Флид и всичките му съзаклятници. Помага му Юлия, разкъсана между пленилата я мистична принуда и желанието да накара Ниш да си плати. Приготовленията на Съвета срещу предателя далеч надхвърлят вниманието, насочено към войната. Лиринксите са изключително доволни от това развитие: те са съсредоточили проучванията си над тайно оръжие, способно да контролира полето по съвсем нов начин. Неволен помощник в това им начинание е тетрархът Гилаелит, който, изцяло отдаден на работата си, дори не осъзнава, че планетните му изследвания съдържат потенциала за разрушаването на света. Тиан притежава знание, което би могло да промени всичко. Но тя е прекалено заета с опитите си да се спаси от гнева на аахимите и най-вече Витис...
1 ... 119 120 121 122 123 124 125 126 127 ... 277
Перейти на страницу:

Тиан се увесваше върху ремъците от изтощение. Тицеа я отнесе обратно в палатката, където жената се отпусна върху матрака си, неспособна да заспи. Странни образи продължаваха да изникват в ума ѝ — образи от други измерения, неразбираеми. Накрая, докато биваше поднасяна вечерята, занаятчията се унесе.

Тя се събуди, за да открие Витис седнал наблизо. Тиан се сепна и се отдръпна в ъгъла на леглото си.

— Не се страхувай — каза той. — Не съм такъв.

— Зная какъв си. Какво искаш?

— Спомняла ли си си още нещо за изгубения ми клан?

Занаятчията се замисли, преди да отговори. Сега спомените ѝ бяха ясни, макар че не бе сигурна за значението им.

— Чух викове. Някои звучаха предсмъртно. — Тя го погледна в очите. — Съжалявам.

Тиан наистина съжаляваше. Слабостта ѝ се състоеше в това, че тя му съчувстваше за болката въпреки начина, по който Витис я използваше.

— Разнасяха се викове на агония, сякаш хора биваха преобръщани.

Витис потръпна. Тя бавно продължи:

— И хора се оплакваха, че са изгубени. Други се зовяха, за да се съберат на едно място.

— Изгубени в празнотата, но не и мъртви — промълви предводителят. — Не съм сигурен дали тази съдба е за предпочитане.

— Не зная нищо за празнотата.

— Тамошната реалност не прилича на нашата. Там всичко се променя. Нищо не е стабилно. Възможни са неща, непостижими в материалните светове. Там лиринксите са летели навсякъде, ловейки други създания, превръщайки се в жертви на свой ред.

— Нищо чудно, че са искали да избягат.

— Празнотата е изпълнена с жестоки същества, а борбата за оцеляване е изключително ожесточена. Никой звяр не може да си позволи и миг отпускане. Изчезване заплашва онези, които не се адаптират.

— Твоят народ е умен — каза Тиан. — И разполага с конструктите си. Може да оцелее там.

— Истина е, че клан Интис не отстъпва лесно. Освен това празнотата е изпълнена със сурови енергии, напомнящи излъчванията на този свят и моята родна планета. Възможно е някои от тези енергии да се окажат подходящи за машините ни. Но дори и да са оцелели за известно време, в този момент трябва отдавна да са погинали. Как биха могли да се приспособят за толкова малко време?

Разпитът продължи същата нощ. Триор, Юриен и Луксор се присъединиха към Витис. Те многократно караха Тиан да повтаря историята си, за да научат повече за гласовете, чувани от нея след използването на амплимета, и тайната на полета, която все още им убягваше.

Това се оказа почти също толкова изтощително, колкото тегленето на конструкти. Нужни ѝ бяха огромни усилия, за да запазва фасадата на леко луда, глуповата и гениална девойка. Когато четиримата аахими най-сетне се оттеглиха в единия ъгъл на палатката, по гърба на Тиан капеха ледени капчици пот.

— Не съм сигурна, че ѝ вярвам — каза Триор, все още разговаряща на общия език. Изглежда те искаха Тиан да разбира какво си говорят. И да се опасява.

— Скоро ще узнаем истината — отвърна Юриен. — Поне за полета.

— Как така? — попита предводителката на клан Натаз.

— В деня, в който тя дойде тук, преди три седмици, изпратих три машини до Тиртракс. Заръчах им да попитат Малиен как е бил построен летящият конструкт.

— Защо чак сега научавам за това? — мрачно каза Витис.

— Свързах се със собствените си хора край Госпет — каза Юриен. — Използвах пленен скит. Ако всичко е минало добре, конструктите трябва да са достигнали Тиртракс преди десет дни. Казах им да изпратят отговор веднага щом навлязат в постижим за птицата обсег.

Старицата се извърна и погледна Тиан в очите. Юриен искаше занаятчията да знае, че ѝ остава малко време.

Две

Сега луната изглеждаше заслепяващо ярка. Ниш залитна покрай пазачите, почти неспособен да вижда. Зачервените му очи сълзяха. Какво му бяха причинили сълзите и онази смес? И какви бяха онези приказки за покорство? Дали баща му не се бе опитал да го поквари, да превърне Ниш в свое подобие? И бе ли успял? Не, татко, каквото и да си ми сторил, ще се боря до последен дъх. Никога няма да стана като теб.

Някой го хвана за ръката.

— Какво има? — просъска Ксабиер.

Ниш залитна.

— Баща ми…

Не, по-добре да не казва нищо за сълзите. Крил-Ниш поклати глава, ала това само влоши нещата. Пъстроцветни аури се диплеха около войниците, а зад себе си той все още можеше да долови напевното жужене на сълзите.

1 ... 119 120 121 122 123 124 125 126 127 ... 277
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)