Скрутатор [bg]

— Не мърдай, шпионино, или умираш.

Ниш веднага застина.

— Не съм шпионин — каза той. — Аз съм Крил-Ниш Хлар и се връщам от тайна мисия, на която ме изпрати скрутаторът.

Копието леко потъна в него, разкъсвайки кожата на дясната му долна буза.

— Нима? — просъска войникът. — Тогава защо скрутатор Флид е вдигнал целия лагер да те търси?

— Не зная — отвърна Крил-Ниш. Този път не можа да измисли оправдание. — Най-добре ме отведи при него, войнико.

— Това и възнамерявам да сторя. Ако се опиташ да избягаш, ще се сдобиеш с дроб на шиш.

По времето, когато най-накрая откриха Флид и Троист, Ниш си бе спечелил дузина набождания по гърба и задницата. И си бе отбелязал на всяка цена да се отплати за услугата, ако някога получи тази възможност.

— Къде по дяволите беше? — кресна скрутаторът, докато Ниш биваше побутван навътре в кланкера.

— Открих го да се промъква край гората, сър — заяви войникът и за всеки случай убоде Ниш още веднъж. — Той шпионираше…

— Нося изключително важни новини, сър — прекъсна го механикът. — Те не бива да чакат.

— Благодаря ти, войнико — каза Флид. — Свободен си.

Ниш изчака, докато мъчителят му си отиде, сетне плахо се приближи към средата на кланкера.

— Говори — тросна се Флид.

— Току-що избягах от баща си.

— Какво? — извикаха в един глас Троист и скрутаторът.

— Проклет глупак! — продължи Ксервиш Флид. — Това е краят, Ниш. Ако си ни издал, ще те обеся на собствените ти черва.

— Нямах намерение да отивам никъде. Просто не можех да заспя, излязох да се разходя и…

— Дано носиш добри вести, механико — процеди Троист.

— Важно е, сър! — извика Ниш. — Съдбата на цяла армия зависи от новините, които нося.

— А твоята съдба зависи от моето настроение — мрачно каза Флид. — Изплюй камъчето най-сетне.

Ниш обясни как напуснал лагера и се приближил до ръба на скалата, какво видял там и как попаднал в ръцете на Джал-Ниш. Сетне описа и какво бе сторил баща му. По погледите, които Флид и Троист си размениха, Ниш видя, че двамата му повярваха.

— Но, сър — продължи Ниш, обръщайки се към скрутатора, — има нещо, което трябва да кажа само на вас.

— Сигурен съм, че не е нещо, което генерал Троист не може да чуе.

Крил-Ниш се поколеба.

— Мисля, че е, сър. — Той местеше поглед между двамата. — Свързано е със забележителна проява на Тайното изкуство, ако ме разбирате.

— Остават ми още сто неща да свърша преди утрото. Сред тях са и поне няколко минути сън. Ще ви оставя — каза генералът и излезе.

— Хайде, думай — изръмжа скрутаторът. — И да не си посмял друг път да правиш подобна глупост, защото тогава няма да се отървеш само с копие в задника!